НА ЧАША БИРА
     Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето й е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
     -    Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол непознат мъжага на моите години.
     -    Да. Заповядайте.
Ръцете му са изцапани с машинно масло, плувнал е в пот. Забелязва, че   гледам ръцете му и ми рече:
     -    Имам днес много работа и яко се изцапах. Поправям един двигател.    Скапах се - и погледът му иронично и пренебрежително попада върху снежнобялата ми риза. - Моята не е като вашата - вметна той.
     -    А Вие откъде знаете моята каква е?
     -    Личи си по ризата. Всъщност, с какво се занимавате? - попита мъжагата.
     Не бързам да отговоря, защото виждам на съседната маса влюбена двойка и
мисълта ми се разпилява в две посоки. Очите на младежите блестят от щастие. До тях е жената с лекарството. Щастието и нещастието на две маси
една до друга.
     -    Трудно е за обяснение - отвръщам на събеседника си. Например, помагам със съвети на хора изпаднали в беда, в нещастие. Опитвам се да им внуша, че състоянието им е временно, че след болестта идва здравето, а след нещастието, щастие.
     -    Това е ясно като бял ден. Има ли нужда от обяснение?
     -    Понякога има. Хората в такива моменти си мислят, че нещата никога няма
да се променят – казвам, докато наблюдавам болната жена. Поглеждам    
щастливите и казвам: - Мислите ли, че има вечно щастие?
     -    Всеки знае,че вечно, постоянно щастие няма.    
     -    Можем ли да убедим в това влюбените до нас - посочвам ги с поглед.     
     -    Те го знаят. Мисля, че не е нужно.
     -    Напротив. Сега те са толкова погълнати от щастието си и им се струва, че тяхната любов е едно голямо изключение. Иначе нямаше да се раждат деца.
     -    Но ако им разкажа моята история? Бих могъл да им отворя очите.
     -    Не бива. Нека се радват. Нека сами стигнат до своя истина за нещата. Дано илюзията им продължи колкото се може по-дълго в живота им.
     Мъжът допива бирата си, избърсва устни и, поглежда ме и казва:
     -    С двигателите е по-лесно. Не разбрах каква точно е работата Ви, но разбрах, че наистина е трудна. Желая Ви успех.
     Широките му рамене се разлюляха между разпънатите над масите чадъри и бързо го загубвам от погледа си. Аз плащам сметката и също си тръгвам.