ДВАМАТА СИНОВЕ В ЧОВЕКА

     
       Двама приятели разговарят за имането и нямането в живота. Мнението на единия се струва абсурдно на другия.
       - Пак ще ти кажа, че понякога се случва така, че човек е недоволен от имането, а този който няма нищо, се оказва често по-доволен от живота си.
       - Кое те кара да мислиш така? - клати глава в знак на несъгласие, другият. Наблюденията ми върху живота. А и не само те. Преди няколко дни четох притчата за завръщането на блудния син и сега си мисля, че и тя потвърждава моето становище по този въпрос.
       - Припомни ми я. За какво ставаше дума в нея.
       - По малкият син отишъл в странство да учи. Но прахосал парите на баща си за обучението си и когато останал без стотинка в джоба, изоставен от всички, се завърнал при баща си. Готов бил да работи като последен слуга. Бащата се зарадвал на завръщането му, защото разбирал, че младежът си идва с научени уроци от живота. Заповядал да заколят едно угоено теле и дал богато угощение. Като се върнал от нивата, уморен и гладен, по-големият син се наскърбил от това, че баща му посрещнал брат му по този начин. Когато бащата го попитал от какво е недоволен, синът отговорил: „Аз работя по цял ден, но ти никога не си заклал за мене теле." Бащата отговорил: „Не се безпокой, синко, всичко което имам е твое. Ти разполагаш с него." И какво се случило?
       - Какво? Не знам.
       - Малкият син се завръща при бащата със смирение и доволство, че има при кого да се прибере, че има кой да го приеме и му помогне, а големият излиза от бащиния дом с пари, с имот, но недоволен от живота. Значи последният не е научил най-важния урок от живота - доволството и смирението. С тази притча Христос иска да ни каже, че има двама синове вътре в човека. В един момент човек е доволен, в друг недоволен. Понякога се чувстваме слаби, като малкия син и уповаваме на Бога, а понякога се чувстваме силни и си мислим, че каквото пожелаем, можем да направим. Но излиза, че не е така.
       - Интересно тълкуваш нещата.
       -  Сложно нещо е животът, приятелю. Но я да не му мислим много ами да отидем да пийнем по едно питие.
       -  Добре ще ни дойде. За нас, като няма кой да заколи теле и на едно питие ще бъдем доволни.
       - Но само по едно.
       -  Така да е.
       И двамата тръгват доволни към близкото заведение.