МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, пощадена от камъните на среднощните пияници, ги изпраща с бледа светлина в дълбоките джобове на мрака. Над тях блести жаравата на звездното небе. Те вървят в нощта, нагазили в пълнолунието, оглушали за песента на щурците, забравили за съществуването на света. Над тях, окръглената като женска гръд луна, пилее бисерна светлина и чертае дълга диря в облачната река, като светъл път на осъществяването на любовта им.
Минавали са от тук не веднъж, но не сами, но не прегърнати, не вглледани в звездите. Новото чувство, с което сега вървят усамотени през познатата местност, прави познатите места да изглеждат много по-различни, носеха им усещането, че никога не са били тук. И те наистина не са били такива, каквито ги прави сега любовта им.
Сред тишината, в тъмнината на храсти и дървета се гонят пощурелите светулки. А може би не се гонят, а изпращат светлинките си до очите на всички влюбени, а може би изписват с огнени букви тайната на смисъла на живота, а може би техните светлинни сигнали са техният любовен танц под съпровода на щурци-свирци, може би това е пърхащото като нощна пеперуда чувство на влюбените!? Двамата се увличат от играта на светулките и нагазват в неокосената трева, навлизат навътре в ливадата. Тревата вече е овлажнена леко от росата.
- Да се събуем боси – предлага той. – Сега е най-хубавото време да се ходи на босо в неокосената трева. Росата е напоена с лечебната сила на билките.
- Добре, да се събуем.
И увлечени от танца на светулките, отдадени на радостта си, те танцуват под лунната светлина сред ливадата. Танцът им е магичен и красив. Той я дръпва леко за ръката и прошепва:
- Спри.
- Защо? Какво има?
- Чуваш ли?
- Чувам щурците.
- И още какво?
- Друго не чувам – отвръща му.
- Напрегни слух, за да чуеш – настоява той.
- Кажи де, какво друго чуваш?
- Чувам ръкопляскането на звездите.
- Ах, да! – изплясква тя с ръце. – Сега и аз ги чувам. – Дори ми се струва, че и дърветата ни ръкопляскат.
Сами, изправени в среднощната ливада те, дълго се целуват. Над тях, самотната луна ги гледа завистливо. Повява тих ветрец и откъм гората се носи мирисът на цъфнала липа.
- Целувката ти има вкус на мед събран от липов цвят – шепти в ухото й.
- И твоята, но с привкус на уловено щастие – смее се тя.
После излизат на алеята, обуват обувките и тръгват отново по асфалта. Пътят им навлиза в тъмната сянка на гората. Но те не се боят, защото с тях са звездите и светулките, с тях са луната и любовта.
Алеята ги извежда на широка площадка от която изплуват светлините на нощния град. Фантастична гледка. Сякаш са в открития космос, сякаш летят в звезден кораб сред друг, далечен свят, сред звезди, светлини и светулкови полети. Сами сред вселената, затворени в малките капсули на влюбените си сърца, с неповторимото усещане, че плуват в космичното пространство,.Сега те сякаш наблюдават вселената от открита площадка в своя звездолет – звездолетът с име „Любов”.
- Коя звезда си избираш? – пита го тя, загледана в звездния океан над себе си.
- Тази, която е до мене, която прегръщам и която сега ще нацелувам, без да се опаря в нея.
Притиска я и я целува. Тя се оставя в обятията му, потъва в тях и чувства как корабът на мечтите се носи напред. На къде?! Има ли значение, когато си с любимия, когато пътуваш на крилете на любовта!?
Опиянени от магията на юнската лятна нощ, те слизат бавно към града. По раменете им се сипе звезден прах и лунна светлина заплита сребърни нишки в косите им. Звезди сред звездите, които падат на земята, за да я засеят със златните семена на щастието си.
УНЕС
Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
за съжаление, не можах да открия видео, затова ти прдлагам този слаид: https://www.vbox7.com/play:5cb5a75f
но препоръката ми е да направиш собствен от твоите прекрасни картини и оригиналната песен.
поздрав: Гергана Спасова
