Писателят е седнал сред мъжте от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги прпиеме такива, каквито са или да стане и да се отдалечи. Говореше най-възрастният от тях:                        - Няма го вече старият материал, приятели. Каква бира пиехме преди. Това бира ли е? Няма никакъв вкус. Уж различни марки, а пък пийнеш ли, няма никакваразлика.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   - Прав си, бай Найдене, всичкото идва от материала. Нали гледам аз какви тухли произвеждаме във фабриката. Никаква трайност. Защото нито пещите пекат както трябва, нито глината, с която работим е свястна. А какви тухли правехме преди.

- То и при нас е така - намеси се и друг от селяните. - Платовете дето ни карат в шивачницата са абсолютни ментета, разнищват се. А искат от нас качествена работа.

     И друг селянин се оплака, че в мебелната фабрика идвал само суров материал с ниско качество, а после клиентите се сърдели, че мебелите не стрували

     Писателят пие и мълчи. Мъжете забелязват, че той не взема отношение по обсъжданата тема. Такива са си хората от селото, не могат да търпят някой да е сред тях и да стои настрана. Затова бай Найден подхвърля:

- Изглежда, че само при писателите материалът е още добър и те не се оплакват.

     Вече няма как да мълчи, трябва да приеме предизвикателството. Затова отвръща:

     - И при писателския труд материалът е променен. Няма я предишната доблест у хората, предишната добродетелност, честност и прямота. Промени се човешката душа - потъмня, загуби и тя качествата, които преди имаше. Къде отидоха пословичното трудолюбие и гостоприемство на българина и неговата скромност? Вместо това, само едно празнодумие.

Писателят направи малка пауза. Изказа се много ясно и категорично, а му се искаше да ги озадачи, и после добави в техния дух:

     - Няма го старият материал - тишината. Каква тишина имаше преди, в която писателят можеше да работи.                                                                                Тези думи наистина объркаха и смутиха селяните. Доловиха в тях упрек.      Можеше ли тишината да бъде материал!? Изгледаха го неразбиращо. А той допи бирата си и предпочете да се отдалечи, за да може да потъне надълбоко в идеята си за новия разказ и да я доразвие.