КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудът му не е зависим от времето и той само слуша и отпива малки глътки от бутилката.
В кръчмата влезе Радослав трактористът. Тракторът бе паркиран отпред и оставен с работещ двигател. Радослав си поръча една бира и започна да пие на едри глътки, прав, без да поседне при нас. Застана до учителя. Двамата напълно контрастират един с друг не само физически, но и като характери и темперамент. Трактористът е висок, широкоплещест, със загоряла кожа и възлести ръце, небръснат, рошав, докато учителят е въздребничък, с бяла кожа и чувствителна, с деликатно, изразително лице, добре облечен и избръснат. Единият пие на едри глътки, бързо, докато другият седи спокойно, отпива малки глътки, сякаш за да се наслаждава по-дълго на вкуса на разхладителното питие. Единият е с трескав поглед и припрени движения, а другият има замечтан вид и прави меки, плавни движения с изящните си ръце. Присъствието на тракториста е изцяло физическо - той гълта шумно бирата и адамовата му ябълка подскача игриво при всяка глътка. Учителят отпива внимателно и облизва предпазливо устни.
Като ги гледам така един до друг, се замислям. Радослав е човек, стигащ до крайност в радостта от своя труд, изпадаше в самозабрава в работата. Пеев, като духовен човек, потъваше в летаргията на своята леност. Две крайности. Единият прекалява с работата и не помисля за духа си, а другият, увлечен в удоволствието на духовността си, крие опасността да възложи надеждите си само на Бог и да престане да работи. Защото докато не разчиташ на никого, като тракториста, ти сам си вършиш работата, а докато разчиташ на някого, като учителя, ще се отдадеш на леност. Питам се, къде съм аз, между тези две крайности? Може би в средата? Може би по-близко до едната или до другата? Сам ми е трудно да преценя. А друг едва ли е мислил тук по тези неща, едва ли ме е наблюдавал, за да ми каже. И накрая си правя извода, че ако много мисля за всички тези неща, може да остана беден и гладен философ - заключих аз, изпих си бирата и излязох навън под горещото слънце на юлския ден.
