Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2008 07:06 - 135 г. от рождението на Фьодор Иванович Шаляпин - биография на руския гений
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 5863 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 13.02.2008 07:46




image 
135 г. от рождението на Федор Иванович Шаляпин (13.02.1873–12.0
1.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
image

Веднъж прочутият оперен бас на Болшой театър Фьодор Шаляпин изпява народната песен "Дубинушка" на сцената на Болшой. Разгневен, Николай II настоява да бъде изгонен "голтакът" от Императорския театър. Шаляпин е поставен под наблюдението на царската полиция.
image
Фьодор Иванович Шаляпин е руски оперен певец, бас със световна известност. 

image
Шаляпина называют лучшим басом всех времен и народов. Он первый из русских певцов получил мировое признание. «В русском искусстве Шаляпин — эпоха, как Пушкин», — писал о Шаляпине М. Горький. 
image
Созданные великим певцом оперные образы уникальны и до сих пор остаются никем непревзойденными.
Той е роден в семейството на дребен чиновник в Казан. В ранните си младежки години упражнява различни занаяти и пее в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнява и малки солови партии. Учи при оперния певец Д. А. Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност през 1892 г.. През 1895 г. е в трупата на Мариинския театър; постъпва в Московската частна опера през 1896 г.. Голямо значение за него има творческото приятелство със С. В. Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина - Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз от 1922 г.и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България. Основни партии: Сусанин (“Иван Сусанин” от Глинка); 
image
Борис Годунов, Варлаам и Доситей (“Борис Годунов” и “Хованщина” от Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (“Псковитянка” и “Моцарт и Салиери” от Римски-Корсаков); Фарлаф (“Руслан и Людмила” от Глинка); Демона (“Демон” от Рубинщайн); Алеко (“Алеко” от Рахманинов); Филип II (“Дон Карлос” от Верди) и др. Ш. е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Шуман, Шуберт; изпълнява руски народни песни. Изявява се и като оперен режисьор - “Дон Кихот” от Масне, “Хованщина” от Мусоргски. Снима се и в киното (“Иван Грозни”, “Дон Кихот”). Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

image
Федор Иванович Шаляпин исполнял в «Князе Игоре» партии Галицкого и Кончака. 

Дом-музей Ф.И.Шаляпина в фотографиях (206)
Федор Иванович Шаляпин... Где бы ни звучал голос великого артиста, что бы мы ни услышали в его исполнениив нашей душе сразу что-то невольно содрогнется, заставит остановиться, прислушаться, забыть обо всем
  image  Ф.И.Шаляпин в жизни  (33)  image
  image  Ф.И.Шаляпин на сцене  (47)
  image  Памятные места, связанные с именем Ф.И.Шаляпина  (2)
  image  Шаляпин и искусство (живопись, скульптура)  (23)
  image  Современники и партнеры по сцене  (37)
  image  Семья Ф.И.Шаляпина  (10)
  image  Шаляпин-художник  (8)
  image  Экспозиция музея  (22)
  image  Научно-просветительская деятельность Дома-музея  (29)


Легенди

ШАЛЯПИН НА ГАСТРОЛ В СОФИЯ

Триумфът на великия певец в нашата столица преди повече от 70 години

Портрет на Шаляпин от художника-фотограф Пенчо Балкански ( фото "Луна") в компания по време на обяд в "Шарената механа"

image  

"Идвам за пръв път в братска България. И дори ми е стеснително, че в тъй дългата моя кариера, през която толкова много съм странствал, не ми се е удал случай да дойда тук. - Стъпвайки на българска територия, аз почувствувах, че влизам във вратата на една добра родственица, която не бях виждал, но за която много съм слушал още като дете от баща си и майка си, от братята и сестрите си. Толкова съм развълнуван от хубавия прием, че още цял съм под впечатлението на милите овации, които ми се направиха" - Това признание на великия руски певец Фьодор Иванович Шаляпин можем да прочетем в пожълтелия от времето вестник "Зора"(брой от 9 октомври 1934 г.).
Шаляпин е поканен от белоемигрантите да посети България, като гастролира в Софийската опера и на сцената на Народния театър от 8 до 23 октомври 1934 г. "Дойде в последния период от артистичната си кариера - пише в спомена си народният артист проф. Михаил Попов. - Дойде богатирски снажен, бодър, свеж, с много творчески сили и възможности, окрилен от богатството на своята свръхчувствителна душевност. Неговото име - вече обгърнало всички континенти на земята - и голямата му слава на велик певец и артист бяха знайни и в нашата малка страна. Затова идването му беше очаквано и посрещнато с вълнение, топла сърдечност, непринуден ентусиазъм."
Баритонът Петър Золотович, който заедно с главния диригент на операта Мойсей Златин, го посреща още на гара Драгоман, представя големия певец по следния начин: "Първият досег с великия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект."
Пет вечери възторжените почитатели с притаен дъх гледат и слушат Шаляпин как се превъплъщава в три от коронните си роли - на Борис Годунов (от едноименната опера), на княз Голицки и хан Кончак (от операта "Княз Игор"). "Първото появяване на Фьодор Иванович в ролята на Борис Годунов на 11 октомври пред софийската публика предизвика невероятни овации. - четем във вестника на руските емигранти "Голось труда". - Спектакълът беше истински триумф на великия певец."
Оперната ни певица Младенка Ангелова до края на живота си не без вълнение разказва за представленията на именития артист. "Кой не беше мечтал да пее заедно с него! И изведнъж се оказа, че това е възможно... Контактът с него бе установен бързо - гостът се почувствува сред братя-славяни и остана много доволен от нас...Бях му партньорка в ролята на дъщерята Ксения... До края на живота си поддържаше кореспонденция с нас... От писмата му можете да се убедите в обичта му към България..."
Последният спектакъл на "Княз Игор" е на 22 октомври. След представлението прозвучават приветствени слова: "...Велики учителю, прекланяме се пред теб и твоето велико изкуство", а Шаляпин се обръща към публиката с думите: "Драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите братя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя звучи така: "Шуми Марица, окървавена..." Представяте ли си каква е била реакцията на залата!
Може би малцина знаят, че Шаляпин се слави със своето запиване по механи и кръчми. В онази далечна есен притеснените домакини от операта и хор "Гусла" в София любезно го питат: "Кажете, Фьодор Иванович, в какъв ресторант предпочитате да отидете?" - "Обиколил съм целия свят. Живял съм в най-луксозните хотели. Обядвал съм и съм вечерял и с князе, и с крале, и с царе. Желая да отидем в заведение, което посещават файтонджиите, работниците и селяните, но да предлага хубаво вино и вкусно меню. Има ли в София подобно заведение?"
Отиват във "Втора шуменска бирария", в "Шарената механа" или в "Широката механа", която се помещава в сградата на ъгъла между "Позитано" и "Георг Вашингтон"! Единият от собствениците й - Димче, едновременно и готвач, полагал големи усилия да задоволи вкусовете на своите многобройни клиенти. Кръчмата била известна със своите печени прасенца, пържени угоени пилета и чисто, натурално вино. На Димче се наложило да се облече в строг, официален черен костюм... След първите две канички вино, които певецът изпил за загрявка, не само механата, а целият квартал закънтели- непринудено, със славянска сърдечност, Шаляпин редял един след друг любимите си руски романси...
От "Широката механа" компанията му го повела в съседната кръчма -"Дълбоката механа", за да завърши среднощ с импровизирани рецитали в Дома на изкуствата и печата на "Раковски" 141, разрушен напълно от англо-американските бомбардировки в началото на 1944 г.

Златният пръстен с инициал "N", който днес се съхранява в трезора на една софийска банка, е носен от Шаляпин по време на гастрола му в София. За него Петър Золотович пише в спомените си, които се пазят в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий": "Между многото пръстени на ръцете си Шаляпин имаше и един голям, масивен, златен, със син емайл и буквата "N". Певецът ни разказваше, че по времето на Наполеон с голям успех в Париж и Франция е играл прочутият артист Талма, любимец на Наполеон. Този пръстен му бил подарък от императора за високо майсторство. След смъртта на артиста пръстенът е у Сара Бернар, след това - у Шаляпин."

Как става така, че емблематичният пръстен се озовава в София? Това разкрива журналистът Бойко Станкушев в своето проучване, свързано с личността на известната певица Илка Попова. "Илка Попова и Фьодор Шаляпин се запознават в Париж по време на репетиция в Парижката Гран Опера.- пише той - Преди това е ходил на нейни спектакли, но не смеел да й се представи, защото знаел, че тя е свързана с известния Лорд Карлтън-младши, който бил толкова влюбен в нея, че дори й подарява къща в Париж. По това време Илка е примадона на Гран Опера, а Шаляпин гостува в театър Шатле за гастроли в т. нар. "Руски сезони". Един на друг фактически ги представя известният руски пианист и импресарио на Шаляпин - Кашук, известна личност в музикалния свят, един от първите емигранти във Франция след Октомврийската революция. По-късно Кашук става импресарио и на Попова. Първите два спектакъла, в които Илка и Шаляпин пеят заедно са "Княз Игор" и "Борис Годунов". След раздялата на Илка с Лорд Карлтън под влиянието на новия си любим - Шаляпин започва да готви нови роли. Една от тях е за "Фаворитката" от Доницети, с чието изпълнение първоначално има проблеми. На репетиции не може да "вземе" едно горно си-бемол и това я отчайва. Тогава Шаляпин, който никога не се е занимавал с вокална педагогика, се заема с нея и разбира, че проблемът е по-скоро психологически. Постепенно с негова помощ тя успява, а за проявената упоритост и воля той й подарява любимия си пръстен, казвайки, че носи магическа сила, дава силен глас и здраве... Попова твърди в спомените си, че когато Шаляпин пиел, слагал този пръстен в стакана и не се напивал никога. При болка в главата го притискал към челото си и всичко преминавало!"

18.03.2006 - Кирил МОМЧИЛОВ
http://www.duma.bg/2006/0306/180306/kultura/cul-5.html



Пръстенът на Шаляпин обявен за продан 06.2002г. Двама прочути руски певци искали да го купят

Пръстенът на знаменития руски бас Фьодор Шаляпин, който от 60 години е в България, се продава. Двама именити руски певци вече са заявили интереса си към него, съобщи собственикът му Марин Бончев. Шедьовърът е изработен от най-добрия ученик на знаменития бижутер Фаберже в руския императорски двор през ХVIII век и се смята, че е принадлежал на Петър Първи. Пръстенът е от масивно злато, украсен е с два диаманта и един голям полускъпоценен камък, върху който светец е коленичил пред кръст. Зад гърба му наднича дяволът. Марин Бончев, който е музиковед, получава пръстена от прочутата българска оперна певица Илка Попова (1904-1979), когато написва нейната биография. Попова е била партньорка и любовница на Шаляпин. Тя е втората българка, пяла в Миланската скала, а от 1931 до 1934 г. е примадона на Гранд опера в Париж. Там тя се среща с Шаляпин, който се влюбва в нея. Една вечер подкупва нейната слугиня и когато певицата се връща след представлението, го заварва в спалнята си. На сутринта той й подарява старинния си пръстен, който според него имал чудотворна сила. Така започва техният роман Тя му партнира в оперите "Борис Годунов", "Княз Игор", "Дон Кихот", в представления в театър "Шатле" в Париж. Импресариото на Шаляпин Кашук става и неин представител, така че връзката им се задълбочава много. Двамата заедно подписват договор за турне в Южна Америка. Краят идва през 1938 г. Шаляпин умира на 65-годишна възраст. Малко след това Илка Попова се връща в България и става солистка на Софийската опера. Така пръстенът идва у нас. Марин Бончев отдавна е изкушаван да продаде пръстена. Преди 15 години къщата музей на Шаляпин в Санкт Петербург (тогава Ленинград) му предлага да поеме всички разходи по едно негово посещение в Съветския съюз, ако дари пръстена. За него пише в. "Правда" с тираж от 30 милиона екземпляра. За да устои на натиска, оказван му и от българска страна, Бончев се принуждава да подари на руския музей писмата му до Попова, един негов портрет с посвещение "На красивата и шармантна Илка" и програмите, с които те са участвали на сцената на "Шатле" в Париж. Получава две благодарствени писма: от акад. Дмитрий Лихачов и от руското посолство в София. Включват го в изложба на дарителите в Москва. От доста години пръстенът на Шаляпин се съхранява в трезора на БНБ. Правени са няколко експертизи, които доказват неговата автентичност. При една от тях увеличават 400 пъти портрета на Фьодор Шаляпин, нарисуван от художника Борис Кустодиев, на който певецът е с пръстена. Сравняват изображението със снимка от трезора, за да установят, че са идентични. Като всеки уникат пръстенът няма точна цена, но Бончев вече е отхвърлил едно предложение за 150 хиляди долара, направено преди 12 години от руски граф, емигрант в Лихтенщайн. Руснакът искал да направи откупката за музей.
Крум Благов 
http://www.standartnews.com/archive/2002/06/10/art/s3390_6.htm


Шаляпин бил луд по Илка Попова Почитатели се впрягат в каретата на великото мецосопрано

image Илка Попова се появява на бял свят на 2 август 1905 г. на празника на свети Илия. Идва си с името, което ще бди над нея и ще я пази. Родена под щастливата звезда на богоизбраните, обичаща свободата, поразяваща с финес, оригиналност и екстравагантност, тя ще остане в спомените на съвременниците си както Примадоната - както на сцената, така и в живота.
При едно от гостуванията й през 1936 г. вестник "Зора" отпечатва любопитна бележка: "Вчера Илка Попова пристигна с влака от Париж, за да пее на родна сцена. Примадоната на Гранд опера носи цял вагон багаж, сред който са 40 шапки, 50 рокли, 6 наметки и 45 чифта обувки. Нейната слава расте лавинообразно, ликът й служи за реклама на прочути френски парфюми, а това значи огромна популярност по целия свят. Където се появи звездата, предизвиква фурор, почитатели и ухажори с голяма изобретателност се надпреварват да привлекат вниманието й. Най-красивите и богати мъже идват с карети след спектакъл, пускат конете и сами се впрягат в юздите, за да я докарат до най-близката кръчма или до дома й. Името й предизвиква неволен трепет сред кавалерите, наелектризира вниманието им,
прави ги безволеви и готови да й се подчиняват
Въпреки това обаче шармантната жена никога не е напълно щастлива - два брака, два развода и бурни връзки, някои от които завършват трагично.
През 1943 г. българката се озовава в Австрия, тъй като Париж е окупиран от хитлеристката армия, театрите са затворени, а нейният витален дух не търпи бездействие. Представлението на "Кармен" е на 21 януари и това е нейният дебют във виенската Щатсопер. Публиката е шокирана и изумена, тъй като почти всички генерали на Вермахта и Гестапо са в салона. Примата е отседнала в луксозния хотел "Бристол", където е "бърлогата на звяра". Там е настанена част от администрацията на райха. Висшите офицери веднага се осведомяват коя е дамата и изкупуват билетите. Както винаги Илка е в стихията си, пее и играе като истинска изкусителка и обира аплаузите. След поклоните млад немски офицер приближава към нея и почти коленичи с разкошен букет цветя - абсолютен лукс по време на кризата. Ариецът е строен, със светли очи и безупречна униформа. Да показва подобни чувства е недопустимо и наказуемо. Но тя е впечатлена и дава съгласието си да се видят. По време на вечерята разбира, че новият й познат е учил в Париж и по думите му "още оттам е неин пленник".
Офицерът е толкова влюбен
че в нарушение на устава зарязва всичко и й посвещава цялото си време и внимание. И както трябва да се очаква, я привикват в Гестапо. Висш шеф я съветва да обърне гръб на младока, защото пред него стои кариера и я заплашва с екстрадиране в България. Тя успява да се овладее. После любовникът признава, че баща му е генерал от Вермахта, командващ армии в Белгия и Франция. А той вече е поискал разрешението му да се ожени да нея. Той дори официално обявява годежа си пред приятели. Прекрасният сън е прекъснат на сутринта, когато в апартамента й нахлуват военни и й връчват заповед незабавно да напусне пределите на Райха. Ако не се подчини, ще бъде изпратена в лагер. Илка няма дори възможност да предупреди приятеля си, тъй като той е изпратен в командировка извън Виена. Едва когато се прибира в София, тя разбира, че през цялото време е била записвана и следена и едва е избегнала смъртта.Десетина години преди това, през 1931 г., неповторимото мецосопрано преживява вълнуващ роман с тенора Бениамино Джили. По време на съвместна вечеря след "Бал с маски" в Ла Скала той я кани да изнесат концерт на площада пред катедралата "Дуомо". Веднага след това вдига тост в нейна чест. Обяснението в любов е очевидно. По-късно двамата ще бъдат заедно
две прекрасни седмици на романтично пътуване

 


 

по Средиземно море, без да се вълнуват дали следващите представления ще бъдат провалени. Скандалът в Ла Скала е грандиозен. Наложена е глоба и случаят е забравен. Не всеки се казва Бениамино Джили. В списъка на сериозните кандидати е и Фьодор Шаляпин. През 1930 г. Илка е примадона на парижката Гран опера, а там се провеждат и прочутите руски сезони с артисти от Болшой театър, избягали след Октомврийската революция. Те създават балетна трупа, а импресариото Канеук е същият, който се грижи за ангажиментите на великия бас. Така певецът попада на представление на "Самсон и Далила" и чува впечатляващото контраалто на примата от България. Нарежда на Канеук да я покани да пеят заедно в "Княз Игор". Той изпълнява две роли - на бохема Галицки и на Кончак, баща на героинята на Илка Попова. На репетицията колоритният бас хваща дланта на българката и възкликва: "Какая уродливая ручка!" Взира се в линиите й и предрича голяма кариера. Тя е млада, няма още 30, и е скандално хубава. 22-години по-възрастният маестро започва галантно да я ухажва. Двамата пеят заедно и в "Борис Годунов", а малко по-късно тя е ангажирана за серия от главни роли. И макар че работи със самия Танара - педагог на прочутия Карузо, винаги къса "си бемол"-а в арията на Фаворитката. Шаляпин се заема с подготовката й и разбирайки, че проблемът е по-скоро психически, поставя на ръката й старинен руски пръстен. Златното бижу е инкрустирано с два брилянта и е с изображение на руски светец, паднал пред кръста, а в краката му се търкаля главата на дявола. Благословено е от трима руски патриарси и се предполага, че е било на Петър I. Царят твърдял, че това е цяр за всяка болка, имал навика да го поставя във водката си, поради което никога не се напивал.
Примадоната вярва в чудодейната сила на пръстена и започва да го иска преди всеки спектакъл. Шаляпин разбира, че тя не може повече без него и решава да й го подари. Илка е свикнала на подобни жестове. Живее в два разкошни апартамента на Шан-з-Елизе, подарени й от нейния покровител Джон Карлтън, чийто баща е откривател на Хеопсовата пирамида и умира от "проклятието на фараоните". Част от покоите й са обзаведени в мавритански стил, други - в японски. Една вечер Шаляпин подкупва прислугата и се скрива до гардероба. Когато дивата се прибира и си ляга уморена, той изскача от тъмното, коленичи и й подарява завинаги чудодейния пръстен.
Говори се, че именно с помощта на бижуто 75-годишната прима се превъплъщава в "Дама Пика". Малко преди смъртта си тя подарява талисмана си на Марин Бончев - неин ученик и автор на 11 книги и два филма за живота на големите певци.
"В последните й дни живеех при нея, бях най-близкият й довереник. Тя ми разказа всичките си тайни, а аз ги описах в книгата "Срещите на Илка Попова", разказва Бончев. По негови думи томчето е преведено и преиздадено преди няколко години в Русия, без да му платят авторско право и е разграбено като топъл хляб. Заради бижуто в сейфа си нашенецът е бил няколко пъти завръзван в апартамента си и жестоко бит. Убеден е, че магическата сила на пръстена на Шаляпин го е запазила жив.
"Българската общественост има голям грях към паметта на Илка Попова, защото не изпълни нейното завещание. Къщата на ул "Христо Смирненски" 2, в която тя живееше с майка си, е превърната днес от "признателните поколения" в кръчма със звучното име "Дама Пика". Каква подигравка! Половината от нея тя остави на своята пианистка Милка Куцарова, а другата за музей на оперното изкуство, чийто уредник трябваше да съм аз. Благоевски съвет потули завещанието, но то е още валидно. Трябва да има поне кътче за големите българските мецосопрани, последното от които е Христина Ангелакова", настоява Бончев.
Ангелакова е имала щастието да играе с Илка Попова. Тя участва и в гала вечерта, посветена на 100-годишнината от рождението на незабравимата прима в операта. Първата българка, пяла на сцената на парижката Гранд опера, пред чието име французите с уважение поставяли частицата "ла", фаворитката на Бениамино Джили и великия Шаляпин, за малко щеше да остане без юбилей. Честването трябваше да бъде около рождения й ден 1 юли, но месеци бе отлагано поради липса на средства. Помага бизнесдамата Светла Манчева, въпреки че нейната фирма "Ес си ес", чиято дейност е далеч от музикалната. Сантиментални обстоятелства я подтикват да се заеме с организацията на спектакъла - майка й Елена Горничева е била близка приятелка на Илка Попова. "Илка беше 20-години по-голяма от мен, но съдбата ни свърза и бяхме неразделни. Тя дойде в България след 9 септември 1944 г. и дълго време не я приемаха в операта. А по улиците и в трамваите ученичките шушукаха и се кискаха след нея, тъй като тук не беше прието дамите да се червят. Когато майка й се разболя, станах нейна медицинска сестра. Илка и първият й мъж, професор Саша Попов, се бяха разделили, но след всяко представление го канеше на вечеря в Руския клуб. И с втория си съпруг, Емануил, живя кратко. Имаше любов и с евреина Йосиф Шулхов и голямо платонично приятелство с Георги Жеков - Жеката, който беше администратор в Операта. Не вярвам да" са имали нещо - щеше да проличи. Много я одумваха, че ходи с млади момчета от миманса. Но това са само клюки". Голямата певица си отива през 1976 г. Паметна остава репликата при връчването на званието "Народен артист". Усмихната примадоната заявява, че отдавна има представката "между".
Людмила Първанова 
http://www.standartnews.com/archive/2005/12/11/supplement/s4645_2.htm

 


 


Софийската кръчма на Шаляпин
Великият певец смайвал аудиторията на "Широката механа" с гласови и питейни даденостиСред стотиците софийски кръчми, белязали със свой аромат и настроение писанията на десетки мемоаристи, има три малко по-специални механи, и трите на улица „Позитано“. Това са „Широката механа“, „Дългата механа“ и „Дълбоката механа“. Най-прочута била „Широката механа“, от която и днес са останали следи в приземния етаж на ъгъла на „Позитано“ и „Георг Вашингтон“. Другите две са разрушени по време на бомбардировките през Втората световна война.
„Собственици на „Широката механа“ бяха двама македонци, единият от които се казваше Димче, разказва Райна Костенцева („Моят роден град София“). Малко кривокрак, нисичък, с голямо чело, Димче беше винаги сериозен и полагаше големи усилия да задоволи вкусовете на своите многобройни клиенти.“ Кръчмата била известна със своите печени прасенца, пържени угоени пилета и чисто, натурално вино. Някои прибавят към причините за нейната популярност и великолепните кебапчета, приготвени от агнешко, свинско и телешко месо със ситно нарязан лук и специални подправки. Цената им била по лев едното, което ги правело съвсем достъпни, като се има предвид, че заплатата на дребен чиновник тогава била около 1800 лева. Заради приемливите цени мястото било редовно посещавано както от дребни търговци, занаятчии и хамали, така и от столичните артисти, писатели и художници.
Едно събитие от 1936 г. трайно увенчало „Широката механа“ с

Ореола на кръчмарската слава

Тогава с София гостувал великият Фьодор Шаляпин, който вече отдавна бил покорил върховете на световната опера. Всяка вечер след представлението в Софийската опера домакините от хор „Гусла“ отвеждали своя гост в споменатата кръчма и там той смайвал нейната пъстра аудитория не само със своя дълбок бас, но също със своята славянска сърдечност и непринуденост и най-сетне с умението си да изпие два литра вино, без това да помрачи нито настроението, нито походката му. Верен на своите навици той никога не пропускал да зарадва компанията с няколко от любимите си руски народни песни, от които, разказват очевидци, кънтяла не само механата, но и целият квартал. В онези паметни вечери собственикът Димче, последователен в своята сериозност, макар и единствен, обличал строг, официален черен костюм.
В спомените на самия Шаляпин „Страници от моя живот“ епизодът от софийската „Широка механа“ липсва или по-скоро се слива със стотиците подобни вечери, които великият певец е прекарал в различни краища на света. От разказа за неговата младост обаче се разбира защо той е избрал тъкмо тази кръчма с нейната непретенциозна и приветлива сърдечност пред трите популярни по онова време софийски адреса, където по правило бил даван прием на прочути личности - „Юнион клуб“, „Юнион палас“ и „България“. През целият си живот Шаляпин е проявявал едно малко странно за мащабите на неговата слава

Влечение към работническите кръчми

и почти винаги е успявал да ги открие, независимо дали е в Берлин, Париж, Рим или Ню Йорк. Посещаването на подобни места за него било нещо като обичай. След една такава вечер в Харков през 1904 г. той отбелязва в дневника си: „Тия пияни, добри хора, с някаква скъсана струна в душата, ме обичат.“ В същия ден преди представлението той описва как приел градския пристав в своята баня и там двамата пили водка. Необичайното място в случая не било израз на високомерие, просто визитата била неочаквана и сварила певеца неглиже. Полицейският началник, явно размекнат от водката и сърдечното поведение на световния бас, търсейки точна дума в своя беден руски, го нарекъл „руска хармоника“.
За една подобна вечер в някаква берлинска кръчма той пише: „Много съжалявам, че през тая нощ между публиката от ресторанта нямаше почтени руски граждани, известни на цял свят с отвращението си към алкохола. Ето кога те напълно биха се убедили, че Шаляпин наистина е върл алкохолик! Защото аз не се стеснявах да пия отличното вино, както и приятелите ми.“
Другаде Шаляпин отбелязва, че тези не особено престижни кръчми му напомняли „Сукнената механа“ в родния му град Казан от годините на неговата младост. На подобни места той, изглежда, е откривал истински неща - истински човешки чувства, топла и най-искрена сърдечност, неща, дълбоко различни от италианското Bel canto, за което певецът казвал, че му причинява най-често скука.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=220047




Гласувай:
1



1. yuliya2006 - Ава, невероятна си и ти благодаря за ...
13.02.2008 07:49
Ава, невероятна си и ти благодаря за всичко което правиш. Защото то ни обогатява и извисява, защото е ценно а не махленска интрига за да запълни суетата ни.
БЛАГОДАРЯ ЧЕ ТЕ ИМА!
С ОБИЧ ДЖУЛИ
цитирай
2. avangardi - Благодаря ти Джул,
13.02.2008 08:42
винаги си много добронамерена към мен.
Боготворя изкуството във всичките му многообразни форми. Прекланям се пред всичко, което е създадено от човешкия гений.
Не обичам и не толерирам под никаква форма, както казваш ти - махленските клюки. Това е под достойнството и разбиранията ми. Не обичам да правя това на хората, което не желая те да правят на мен.
Съвършенство, хармония във всяка една форма и начин на живот - това е моя стремеж.
Не винаги се получава, но неотменно следвам пътя, който съм избрала.

Бъди щастлива Джул, обичам те и те прегръщам!
цитирай
3. tera - Дано повече хора да го прочетат,
13.02.2008 10:07
защото има какво да научат за непреходните неща.
Поздрави :)))
цитирай
4. avangardi - Благодаря tera,
13.02.2008 10:25
ценя мнението ти, защото и ти си от ценителите на красотата и не спираш да ни запознаваш с нея.
Винаги си добре дошла. С много топли усмивки и чувства за теб!
цитирай
5. doka - :)))
13.02.2008 16:23
....Благодаря......! :))) ;)
цитирай
6. deninosht - !:)
13.02.2008 17:14
радвам се, че те има!
цитирай
7. avangardi - Благодаря Ви от сърце приятелки мои deninosht и doka,
13.02.2008 19:17
радостта от споделената радост - става двойна радост. Правите ме щастлива и ме карате да ставам по-отговорна към себе си.
Прегръдки и на двете с пожелания за прекрасна вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305772
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95675
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031