Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2019 15:07 - КАМИНО - ОЩЕ ЕДИН СТИХ В БЪЛГАРСКАТА ЕПОПЕЯ НА КАМЪКА. АВТОР:МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Автор: milenavarbanova9 Категория: История   
Прочетен: 876 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 18.10.2019 12:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Смешно ми е,когато чуя назидателното изречение:"Каменната ера свърши!"В исторически смисъл тя никога не е съществувала,а в геологически и духовен - никога няма да приключи,защото камъкът е основата на живота.Нямам предвид само очевидната истина,че той е най-осезаемият градивен компонент на земната твърд и символ на първичната земна стихия.Нито само мита за Девкалион и Пира,възсъздали човешкия род,хвърляйки зад себе си камъни - странно твърдение за появата на човека,което обаче е потвърдено,а не отречено от свидетелството за Прометей -"слепил хората от кал и вода - и от библейския разказ за сътворението на Адам.
  Не,става дума за универсалната духовност на този "тежък" и "инертен" материал,от който Божията промисъл е изградила планетите в необятната Вселена.Известно е,че човекът,роден в могъщата прегръдка на скалите и засукал мляко,"примесено с камък",не може да свикне с равнината и избягва да обитава голата шир.Ако е принуден да го направи,той се чувства постоянно неудовлетворен,терзан от мъчителна липса,от дълбока недостатъчност,която само връщането при камъка е способно да изцели.Една от поетичните книги на баща ми,озаглавена "Камък за постеля",представлява изповед на такова "чедо на камъка",което никога няма да нагази в чернозема,не само защото е избрало да бъде волен сиромах горе,сред скалите,на високото,вместо охранен роб,долу,в ниското,а защото е духовно обвързано с камъка - приятел,защитник,прародител.Такива хора приемат камъка като мистично наследство и отдалечаването от него,за тях е равнозначно на загуба,на ограбване,на поражение,на душевна пустота.Колко добре разбирам това чувство!То е същото като да замениш родината с чужда чужбина!
   Но не,няма никаква мистика.Това,което досега усещахме с диафрагмата и с кожата си,днес се превръща в научна правда - камъкът наистина умее да улавя,задържа и препраща паметта на планетата и на човешките поколения,на чийто живот е бил"ням свидетел".Кристалната му решетка попива трепета на мислите и промените в аурата на отминалите съществувания и облъчва с тях клетките и духа ни  - на нас,новодошлите обитатели на земята,ако сме го настроили в съзвучие с фините честоти на природата.Камъкът е въплътена вечност не само защото "тежи на мястото си" и остава неизменен във вековете,безсмъртен дори когато се разрушава,а защото във висша степен осъществява приемствеността на живота.Може би затова исполините,древните човеци и аскетите са дълбаели жилищата си в камъка - не защото не са имали под ръка дърво и слама,не защото ги е преследвал враг,а защото са били наясно с неизтощимия духовен резерв на този "най- груб" елемент.Той е най-несъкрушимият стълб,по който небесната светлина слиза в земните недра,един вечно зареден транслатор на енергия.Баща ми пише:

"За да има крепост,трон,пиедестал,
камъка най-първо Господ е създал.
Камъкът е време,сторено на твърд!
Камъкът е памет,надживяна смърт.
Звезден вихър броди в неговата пазва
и космична сага шепотом разказва.
Камък под нозете дава двойна сила,
камък зад гърба ти - вярност и закрила.
Дето има камък - има път и брод.
Камък върху камък прави зид и свод.
Стъпиш ли на камък - стъпил си на здраво.
Дело върху камък е за чест и слава!
                (Върбан Велчев "Камък за постеля")

   Пряката връзка между времето и камъка - камъкът като забавено и материализирано време - е била напълно осъзнавана от древните.Те дори са отразили езиково това свое разбиране чрез почти омонимните понятия ЛЕТ и ЛИТ.Знаци от камък,а не от друг материал,се поставят над гробовете на мъртвите,за да бъде вечна паметта за тях(а моята майка спи вече три години под дървен кръст и вината за това е моя).Великолепните паметници от старо време са оцелели,защото са съградени от камък - някога хората са творили за Вечността.От нашата истерична и подла пластмасова епоха обаче ще остане само вонящ боклук,разпиляван от безпощадни вихри - а сетне празно пространство,пустош,нула- и по-добре!Живеем в сатанинска ера на злодейство,ерзаци и фалшификати - и е справедливо всеки спомен от нея да бъде заличен.Само Истината има право да бъде въплътена в камък и дори да го надживее!
   Камъкът не само ни дарява духовна енергия,но и практически ни храни - чрез минералите,които се съдържат в структурата му.Макар че "камък,пуснат в шепата на просяк" и "камък на трапезата" са класически примери за безчовечност и глад.Когато татко написа и ми прочете стихотворението "Камък за постеля",аз шеговито му се заканих:"Внимавай,да не стане "камък за вечеря" !Трябвало е  да прехапя език,защото с камъка майтап не бива и аз го разбрах почти веднага след това,на свой гръб.Месеци наред не намирах работа и нямах пукнат грош.А да останеш без пари в Тичино,където и най-елементарните хранителни продукти се продават на астрономически цени,е равносилно на смъртна присъда.Живеех,както и сега,в Каверньо,последното селце на Валемаджа и всеки ден се лутах по бреговете на вероломната река,в напразни опити да измисля изход от положението.Когато имам храна,обичам да я приготвям току до водата,в огнище,което съграждам на момента - толкова много камъни край Маджа носят белези от пушека на моите огнища - едничкото изобретение на човека,в което камъкът обгръща в мирна прегръдка огъня!Но в ония дни нямах дори парче хляб,раницата ми се люшкаше празна,препъвах се и тъжно подритвах почернелите свидетели на моите прежни "угощения".Рефлексът да направя огнище обаче  бе по-силен от мен и от безпаричието.Наведох се и внимателно,като майстор зидар,с цялото търпение,на което съм способна,изградих най-приказното огнище,в което някога е  по е лумвал пламък, не само по тия места,но и по цялата многострадална земя.Тържествено поставих отгоре скарата,която носех от дома.Ритуално запалих огъня.Но решетката бе празна,голият метал ми се надсмиваше.Тогава извадих от реката - като тежки угоени риби - пет-шест прекрасни пъстроцветни камъка,блестящи от водата и люспиците слюда по тях - и ги наредих върху скарата.В тоя миг звънна телефонът - Красимир се обаждаше от България:
      -Къде си? - ме попита.
      -На реката - отвърнах.
      -Какво правиш?
      - Огнище.
      -И какво печеш? - той знаеше,че нямам никакви пари.
      - Камъни!

   Излишно е да уточнявам,че печените камъни се оказаха вкусен деликатес,който настоятелно препоръчвам на Бойко Борисов.Скоро след този епизод една фирма ме повика и ми предложи работа (временна,но има ли нещо,което да не е временно в наше време).
   
  С моето откритие на мегалитния комплекс в съседното село Биняско и най-вече на менхирите в Ривео,също недалечно селище,разположено по течението на Маджа,осъзнах още една способност на камъка - да придобива,сякаш по собствена воля,човешки черти.Всеки от нас е съзирал в камъните наоколо подобия на човешки лица - очи,нос,уста.Колкото повече се вглеждаме в "мъртвата материя",толкова повече подробности и прилики с човешки образ разпознаваме,но ги смятаме за случайна игра на собственото си въображение.А дали наистина е така?Дали камъкът няма дарбата да възпроизвежда на повърхността си човешкото лице,събирателния образ на хората,които мълчаливо е наблюдавал в течение на хилядолетия,също както вярното куче придобива с годините характерните черти на своя стопанин?
  Няма да гадая какво място заемат човеците в "съновиденията на камъка", на едно е сигурно - камъкът заема огромно пространство в мислите и съжденията на хората.Той е отправна точка в нашата понятийна система,белязал е езика ни повече от всеки друг първоздан елемент.Безброй са метафорите - "вкамених се",идиоматичните изрази -"ударих на камък",топонимите - "Камен връх,Камен дел,Момин камък",имената на селища - Остър камък,Побит камък,Камено поле( селото на баща ми - високо каменно плато,прорязано дълбокия,спиращ дъха каньон на река Ръчене),които носят в себе си понятието "камък".Навсякъде по света е така,но като че ли българинът е най-силно обсебен от камъка и това не се дължи само на планинския релеф на България.От камък са скулптирани и някои лични имена -Камен,Петър.Но словото "камък" - да,точно несломимото българско слово "КАМЪК" - се появява в много страни на Европа,очертавайки едно прадревно културно наследие - планина Кемина,спомената от старите автори в предримска Испания;"връх Камик",в Сицилия,на който,според Диодор Сикул,Дедал изгражда непристъпна крепост за цар Кокал;връх Камедо над Чевио и селата Каменои и Каманольо в община Черентино,Валемаджа,Тичино,които и днес пазят "каменните" си имена;град Кемниц в Германия;градчето Каминия на о.Лемнос,станало известно с откритата през 19в.надгробна пеласгийска стела.Това са само наслуки грабнати примери.Същото разпространение има и българското понятие "скала" ,запазено в Италия като scoglio"(скольо) или scala - нашенската "стълба".Но откъде всъщност е влязло словото "камък" в българската реч?

Отговорът разтваря двери,през които лъхва бездънна древност- гмурвала съм се като водолаз в нея,за да разкрия истинския смисъл на името на Канарските острови,произхождащо не от канарчета и кучета,а от КАНАРА(вж.статията "Канари и канарчета"в книгата ми "Атланти и Чудовища").Във връзка с древното самоназвание на обитателите на о.Канариа ( днес Гран Канариа),Клавдий Птолемей пише в своята "География"(кн.4),че "камнуриите",живеещи в областта Ганария на север от река Сенегал(която в древността е бележела границата между белите и черните африкански народи),са същите като канариите,населяващи о.Канариа( а те са идентични с гуанчите на о.Тенерифе).Днешното авангардно историческо познание,в съзвучие с новите открития на океанологията,геоморфологията,геофизиката и археологията,решително приема Канарските острови за част от изгубения континент Атлантида.А това означава,че думата "камнурии" - "обитатели на камъните,на скалите,на канарите" - която съдържа понятието "камък" в чистия му,съхранен и до днес в българския език вид, е атлантско слово, цивилизационно наследство,което народът ни е въздал на новото човечество.
  "Камъкът",символично пренесен от Атлантида в България,продължава своя път в бъдещето!
  Но именно "пътят" е сърцевината,която ме накара да напиша този текст!Лежах преди две нощи с отворени безсънни очи,вперени в тавана и изведнъж пред мен,материализирана,звънна думата "camino".В Италия и Испания тя означава "път",но и житейски опит,духовно съзряване,себепознание в дългото ликуване и страдание на поклонничеството.Католиците особено скъпят това понятие,но то е наше,то тръгва от българското слово "КАМЪК",от представата за покрит с каменни плочи път!Камък и път,както камък и време, са неразделни.Доказва го старинният израз на бабите ни,мъдрите българки:"Кам та?"-"Къде си?,"Камо- Къде?",а също и келтският глагол "come"- идвам,етимологически още по-ясен в минало време-"came".
   От "камъка"се ражда думата "камара" - каменен насип,каменна грамада - и следователно град Камарата в днешна Гърция си остава българско селище с българско име,макар ударението му да е преместено на третото"а".
  Но вие искате да узнаете по какви тайнствен "път" българският"камък" се е превърнал в италианска "pietra" след като винаги съм твърдяла,че латинският,чийто производен е този език,произхожда от българския и тракийския.Как  Камен се е превърнал в Петър(Petrus,Pietro,)?
  Разгадката е именно в пътя- "път,изминат с нозе".В старинния език на местното население на Валемаджа,което се смята за част от етруските (кой знае?) или лигурите ( по-вероятно!),"piottin" (пьотин) означава "път",а "pioda" - "каменна плоча",което доказва,че второто понятие директно произлиза от първото и от представата,че пътят е постлан с каменни плочи.На италиански понятието ,означаващо долната част на крака, - стъпалото -  е "piedе".В българския език имаме старинната дума "пета,пети",която днес се отнася до конкретна анатомична част от ходилото,но някога с нея е наричано цялото стъпало - " плюх си на петите".Така пътят,постлан с камъни и изминаван с нозе - пети,piedi - е дал новото название на"камъка" в латинския свят и е изваял името Петър,носено от светци,царе и императори.
   Пътят на Европа е постлан с български камък.
   Българският камък стои в началото и в края на нейното КАМИНО.
   Колкото и да върви тя - не може да избяга от него.
   Колкото и да бяга - не може да го настигне. 
   
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА НАД ПУБЛИКАЦИЯТА СА ЗАПАЗЕНИ!



Гласувай:
6



1. peperutka - :-))
10.09.2019 15:55
скачай, и по пЪтя, направи си Крила
Съкровището,се крие точно в пещерата,
където, те е страх, да влезеш!

прекрасна Дарба носиш, Милена, явно и..родова..
Сполай ти Пътя, и дръзновението..
Дерзай, вълшебни,смели, истинни, нежни са твоите слова...
прегръдка от мен, и Благодаря!
Юлия
цитирай
2. milenavarbanova9 - Благодаря за хубавите думи, Юли...
10.09.2019 18:17
Благодаря за хубавите думи,Юлия!
От сърце желая всичко най-добро и на теб!
Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenavarbanova9
Категория: История
Прочетен: 774875
Постинги: 328
Коментари: 1804
Гласове: 1896
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031