Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: palomnik
Категория: Други
Прочетен: 600498
Постинги: 346
Коментари: 0
Гласове: 730
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Ако се интересувате от християнство, тук е информацията
2. Изкуство, наука, творчество
3. Животът такъв, какъвто аз го виждам
4. Моите интереси в областта на науката
5. Еврейска песен - "Ерусалим от злато"
6. Еврейска песен
7. За вас, младежи - чудесен български християнски сайт със списание
8. Внимание - за всички християни - интересен български християнски сайт - четете тук
9. Християнство Топ 10
10. Протестантство - портал
11. Манастири - информация
12. Секти - за да сме осведомени
13. Християнство.нет
14. Християнски тулбар
15. Православен богословски форум Логос
16. Моят молитвен кръг
17. Моята страница за контакти, въпроси и отговори в Yahoo
18. Ето християнска танцова трупа Инфюжън
19. Моята любима българска християнска певица от църква Ново поколение - Дани Грейпс
20. Всичко за Израел
21. Мак Хамънд - насоки в трудности, проповедник
22. Питър Вагнер - молитвено движение
23. Тук ще научите за библейския начин да управлявате парите си - Краун Министрис
24. Най-лесно достъпното, без изпити, но с диплома библейско училище, кореспондентски курс с видеоуроци, има го в България
25. Сайтът на човека без ръце и крака
26. Блогът на човека без ръце и крака
27. Нийл Андерсън - Свобода в Христа
28. Нийл Андерсън - основни точки в поучението
29. Нийл Андерсън - Демоничното обладаване и новият вид клинично освобождаване
30. Ако сте болни и не можете да посещавате църква
Постинг
17.08.2017 10:00 - Светът не се върти около теб
Автор: palomnik Категория: Други   
Прочетен: 1034 Коментари: 0 Гласове:
1



Здравейте приятели, искаме да публикуваме още един откъс от книгата на Макс Лукадо "Светът не се върти около теб" с цена 8,30 лв. Да се откъснеш от орбитата около самия себе си ...Джон Пайпър казва: „Бог не съществува, за да сочи към нас. Ние съществуваме, за да сочим към Него.“ Светът се върти не около теб. Нито около мен. А около Него. Луната илюстрира добре нашата роля. Какво прави Луната? Тя не излъчва светлина. Противно на всички песни за нея Луната не свети. Ако не беше Слънцето, Луната щеше да е просто един къс черна скала, осеяна с дупки. Но когато е на мястото си, тя блести. Оставете я да прави това, за което е била създадена, и купчината звезден прах се превръща в източник на вдъхновение и романтика. Луната отразява светлината на Слънцето. И това й харесва! Някога да сте я чули да се оплаква? Някога да се е натискала за централното място? Нека кучетата да я лаят, нека астронафтите я газят – тя не възразява. Да се печеш на слънце е модно, но на луна – смехотворно. Но това не би накарало Жълтия сърп да се нацупи. Луната е напълно доволна от мястото си. И тъкмо затова до тъмната страна на Земята достига мека светлина. Какво ли би станало, ако и ние с такава охота приемем мястото си като огледала на Слънцето на правдата? Но уви, подобен преход не става лесно. От бебета сме свикнали да тропаме с крак и да настояваме на своето си. По рождение у нас е заложена себичност. „Искам такава съпруга, която да ме направи щастлив. Искам такива колеги, които винаги ще търсят моето мнение. Искам времето винаги да е хубаво, транспортът винаги да е навреме и правителството все да се грижи за мен. Искам да бъда главно действащо лице.“ На нас много ни харесва рекламата, в която се казва: „За мъжа, който вярва, че светът се върти около Него.“ Отъждествяваме се с онази известна актриса, която преди време оправда появата си на страниците на едно порно списание с думите си: „Просто исках да изразя себе си!“ Самоизтъкване. Самоуправление. Самолюбие. В центъра на всемира съм аз! Пък и всички така са ни учили, нали? Не са ли ни насърчавали да се стремим да бъдем винаги първи? Да открием своето място под слънцето? Да си направим име? Смятали сме, че самонадеяността ще ни направи щастливи... Но какъв хаос създава подобна философия за живота! Ами ако симфоничните оркестри не изграждаха на този принцип? Представяте ли си група музиканти, всеки от които си въобразява, че е солист? Всеки изпълнител се бори да надвика останалите и да изрази себе си. Духовите инструменти боботят неспирно. Перкусиите думкат, за да оберат овациите. Челистът избутва флейтиста от мястото му. Тромпистът се качва на диригентското столче и надува тромпета. Нотите са забравени. Диригентът е пренебрегнат. И какво се получава? Едно безкрайно настройване на инструменти! Хармония? Друг път! Удовлетворение? Дали музикантите са доволни да бъдат част от такъв оркестър? Едва ли. Та кой обича да прави какафония? На вас не ви харесва и на мен не ми харесва. Не сме направени да живеем така. Но нима не правим тъкмо това? Нищо чудно, че домовете ни са толкова неспокойни, офисите ни – толкова напрегнати, правителствата ни – толкова непочтени, а хармонията – толкова непозната. Ако вие смятате, че светът се върти около вас, и ако аз смятам, че се върти около мен, няма шанс да сътворим някаква свястна мелодия. Търчали сме подир толкова много хърбави зайци, че сме изтървали тлъстия – богоцентричен живот. Какво би станало, ако всеки от нас заеме отреденото си място и засвири своята си партия? Ако засвирим по нотите, които ни е дал Маестрото? Ако направим Неговата песен свой първи приоритет? Дали няма да видим промяна в домовете си? Най-малкото ще започнем да чуваме нов начин на изразяване. Все по-рядко ще звучат фрази като „Аз искам“ за сметка на въпроси като „Какво ли иска Бог?“ Какво ще стане, ако бизнесменът предприеме такъв подход? Вместо преди всичко да прави пари и име, на първо място да се стреми да отразява Бога. А тялото ви? Птолемеевата философия настоява: „То си е мое, значи ще правя с него каквото ми е угодно.“ Богоцентричното мислене отстъпва: „То принадлежи на Бога, значи трябва да го почитам.“ И страданията биха придобили друг привкус. „Моята болка доказва несъществуването на Бога“ ще се превърне в „Моята болка разгръща целта на Бога.“ Ето до какво ни е довел Коперник. Една здравословна промяна. Приемам ли своето място, животът придобива смисъл. Дарът на удовлетворение, целта на проблемите – всичко това се върти около Него. Когато Бог застане в центъра на живота, животът потръгва. Иначе не върви. Но как да направим този преход? Как да се разделим с прожекторите? Да ходим на лекции, да вием по Луната, да четем книги на Лукадо? Нито едно от изброените (макар последното да не е лоша идея). Светлините на рампата се изместват от нас към Бога тогава, когато решим да се вгледаме в Него. Когато целенасочено наблюдаваме Него. Когато последваме съвета на апостол Павел: „Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в Неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, Който е Духът“ (2 Коринтяни 3:18, СП) Когато съзерцаваме Бога, ние се променяме. Е, няма ли да ни дойде добре малко промяна? Нека опитаме. Пък кой знае, може да вземем да открием своето място под слънцето.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене