Постинг
14.05.2015 10:16 -
ЗНАЕШ ЗАЩО – разказ
ЗНАЕШ ЗАЩО
Още не можеше да повярва, че всичко това наистина се случи, че не е само един красив сън. Но не, не беше сън, а красива реалност. Толкова отдавна я ухажваше, че накрая постепенно загуби надежда, че ще погледне на него с други очи, че ще го обикне някой ден, след всички добрини, които беше й направил, след всички подаръци, които й беше подарил. След търпеливото му чакане, можеше пък да се преобърнат нещата в негова полза. Накрая започна да щади себе си и да я отбягва в стремежа си да я забрави. Но лесно ли се загърбва любов? Макар и дистанциран, все още си казваше: „В живота всичко се случва. Може да стане така, че да се огорчи и разочарова от мъжа с който излиза сега, може да се получи несходство в характерите им. Може той да се влюби в друга и да я зареже. Може някой да й отвори очите за неговата любов. И тогава тя да си спомни за него, колко е добър, отзивчив, състрадателен и постоянен в чувствата си; колко е търпелив и внимателен, как умее да цени това, което има. Може да осъзнае, че освен външното привличане има и друго, което поражда близост между хората, че трябва да имаш доверие на избраника си и да разчиташ на него при всякакви обстоятелства.“
С такива мисли той оставяше открехната вратичката на чувствата си към нейното сърце. Времето течеше, но уви, такова нещо не се случваше – виждаше я щастлива да се разхожда с него, хванала го под ръка, притиснала се към рамото му.
След такива гледки, разбираше, че няма надежда за него и много му се приискваше да се влюби в друга някоя жена, очакваше го, но това така и не се случваше. И той се измъчваше и страдаше. Утешаваше се, че не беше единствен, познаваше мнозина, които живееха с неговата болка. Това често се случваше в живота – някой по някого да вехне, а другият да нехае. Няма да е първият, нито ще е последният, който се пече на този бавен огън. Такъв обгорен човек губи апетит към живота, всичко му става безинтересно, всичко му се струва безсмислено. Разбрал беше, че трябва да приеме нещата такива, каквито са, да приеме болката и да се опита да живее с нея. И макар да не беше се освободил от влиянието на тази жена, с течение на времето успя да я притъпи тази болка, за да живее по-спокойно и уравновесено, и да си изпълнява добросъвестно задълженията. И точно тогава, тя нахлу с пълна сила отново в живота му. Все пак търпението му беше възнаградено. Една вечер изгората почука на вратата му.
Живееше самотно и рядко го посещаваха приятели и познати. Помисли, че някой от тях пак е закъсал за пари и идва да му иска на заем. Отвори без желание, но каква голяма изненада го очакваше. На прага пред него стоеше тя – тази, която тревожеше дните и нощите му, която витаеше в сънищата му, тази за която копнееше с цялото си сърце и душа, тази която в момента единствено искаше. И светна радост в широко отворените му очи. Но в следващия миг, радостта помръкна, защото тя беше всичко това, но беше и онази, която го пренебрегна заради друг мъж.
– Ти тук? – чу се да казва.
– Да, аз. Може ли да вляза?
Дали може ще го пита. Та той с часове е мечтал за това и си е представял как влиза в скромния му дом. С жест я въвежда в жилището си. Поканва я да седне, сам се настанява срещу нея и пита:
– Казвай, какво те води при мен?
– Няма да го увъртам, направо по същество:
– Ще може ли да пренощувам при тебе тази нощ?
Да, такава си я познаваше – пряма и откровена. Такава беше и когато му каза, че не изпитва никакви чувства към него и да не се надява на нищо повече от приятелство. Преглътна болката от думите й и прие приятелството, колкото и да му беше трудно да бъде само приятел с единствената жена, която толкова много харесваше.
– Защо, какво се е случило? – попита с тревога в гласа.
– Чувствам се много самотна и объркана…
– Самотна!? Нали си имаш любим?
– Имах – отвърна жената, приседна до него и склони глава на рамото му.
Това й действие го накара да се забрави в щастието си. От този миг на сетне всичко се разви неочаквано бързо и не се усетиха кога се намериха под завивките в леглото му. Не му остана време да я утешава и разпитва, защото изцяло се отдадоха на ласките си.
Така и осъмнаха, впити един в друг.
Когато тя си тръгна и затвори вратата на дома му след себе си той още не можеше да повярва, че всичко това се е случило. Но то не само се беше случило, но се и повтори, потрети. И още доста нощи оставаше при него. Въпреки радостта от това, че след дълго очакване вече я има в него се загнезди някакво смътно усещане за нещо подозрително в тази рязка промяна в поведението й. „Дали това не се дължи на обстоятелството, че толкова дълго време не искаше да ме допусне до себе си като мъж!? – питаше се той. В поведението на жените може да се открият винаги неясноти и колебания. Такава е природата им – изменчива.“
За тези неща си мислеше, когато тя си тръгваше от него, без обещания за нова среща. Но неизменно идваше. Струваше му се, че бяха щастливи. Поне за себе си беше сигурен, че е така.
Един ден неочаквано я видя в града сред минувачите и много се зарадва. Веднага тръгна към нея да й се обади. Тя все още не беше го забелязала. Преди да стигне до нея се появи нейна приятелка и двете тръгнаха за някъде. Беше на десетина крачки зад тях . Опитваше се в многолюдието да ги настигне. Когато приближи съвсем до тях, вече чуваше разговора им. Изненада се, когато разбра, че говореха за него.
– Защо го допусна до себе си? Как ще се отървеш после от него? – говореше приятелката.
– Нямах избор. Само на него можех да разчитам. Мислех, че съм бременна, защото не ми идваше цикълът.
Като чу това, сякаш студен душ го обля целия. Краката му се подкосиха. Не можеше да повярва, че нещата стоят по този начин.
– Ами, приятелят ти не се ли зарадва от това?
– Да се зарадва ли? Заплаши ме, че ако не махна детето, няма да ме погледне. Бях решила да задържа плода при всички обстоятелства и трябваше да се подсигуря. Но слава богу, всичко е наред. Оказа се, че все пак не съм бременна.
– И сега, какво?
– Ще опитам да се сближа отново с моя хубавец. По принцип той не е против това да имаме дете, но когато дойдел подходящият момент, защото сега градял кариерата си и предстоели важни промени в живота му. А аз се притеснявах много, защото знаеш, че абортите понякога имат фатални последствия. Не исках да рискувам.
– А сегашния?
– Не държа на него. Ще го зарежа.
„Значи това е била причината за благосклонността й към мен. Значи всичко е не въпрос на чувства, а на интереси и задкулисни сметчици. А аз глупакът толкова се зарадвах.“
В отчаянието си той беше изостанал назад и вече не чуваше ясно думите им. А и не му беше вече нужно. Каквото трябваше, го чу. Свърна в една странична улица, преди да са забелязали, че върви след тях.
Изведнъж се почувства толкова нещастен. Сред толкова много хора, се почувства сам и излишен. А градът от раз стана шумен, мръсен и неприветлив, претъпкан с толкова много излишни неща, измамно бляскави и привлекателни, пълен с измамници и сметкаджии, с мошеници и всякакви недоброжелатели. Настръхнал град, готов да смачка своите деца.
Прибра се и се заключи в стаята си. И не излезе няколко дни. Дори не се и хранеше. Нито тя го търсеше, нито той нея. Така измина доста време, преди случайно да се срещнат. Когато това стана тя каза:
– Трябва да ти кажа нещо.
Знаеше какво иска да му каже. Това сега беше нещото, което най-малко искаше да чуе. Не знаеше как точно да реагира и какво да каже. Чу се да отвръща:
– И аз.
И изненадан от самия себе си и зашлеви една плесница.
– Знаеш защо.
Обърна й гръб и бързо потъна сред тълпата, за да не го види никога повече.
.jpg)
Още не можеше да повярва, че всичко това наистина се случи, че не е само един красив сън. Но не, не беше сън, а красива реалност. Толкова отдавна я ухажваше, че накрая постепенно загуби надежда, че ще погледне на него с други очи, че ще го обикне някой ден, след всички добрини, които беше й направил, след всички подаръци, които й беше подарил. След търпеливото му чакане, можеше пък да се преобърнат нещата в негова полза. Накрая започна да щади себе си и да я отбягва в стремежа си да я забрави. Но лесно ли се загърбва любов? Макар и дистанциран, все още си казваше: „В живота всичко се случва. Може да стане така, че да се огорчи и разочарова от мъжа с който излиза сега, може да се получи несходство в характерите им. Може той да се влюби в друга и да я зареже. Може някой да й отвори очите за неговата любов. И тогава тя да си спомни за него, колко е добър, отзивчив, състрадателен и постоянен в чувствата си; колко е търпелив и внимателен, как умее да цени това, което има. Може да осъзнае, че освен външното привличане има и друго, което поражда близост между хората, че трябва да имаш доверие на избраника си и да разчиташ на него при всякакви обстоятелства.“
С такива мисли той оставяше открехната вратичката на чувствата си към нейното сърце. Времето течеше, но уви, такова нещо не се случваше – виждаше я щастлива да се разхожда с него, хванала го под ръка, притиснала се към рамото му.
След такива гледки, разбираше, че няма надежда за него и много му се приискваше да се влюби в друга някоя жена, очакваше го, но това така и не се случваше. И той се измъчваше и страдаше. Утешаваше се, че не беше единствен, познаваше мнозина, които живееха с неговата болка. Това често се случваше в живота – някой по някого да вехне, а другият да нехае. Няма да е първият, нито ще е последният, който се пече на този бавен огън. Такъв обгорен човек губи апетит към живота, всичко му става безинтересно, всичко му се струва безсмислено. Разбрал беше, че трябва да приеме нещата такива, каквито са, да приеме болката и да се опита да живее с нея. И макар да не беше се освободил от влиянието на тази жена, с течение на времето успя да я притъпи тази болка, за да живее по-спокойно и уравновесено, и да си изпълнява добросъвестно задълженията. И точно тогава, тя нахлу с пълна сила отново в живота му. Все пак търпението му беше възнаградено. Една вечер изгората почука на вратата му.
Живееше самотно и рядко го посещаваха приятели и познати. Помисли, че някой от тях пак е закъсал за пари и идва да му иска на заем. Отвори без желание, но каква голяма изненада го очакваше. На прага пред него стоеше тя – тази, която тревожеше дните и нощите му, която витаеше в сънищата му, тази за която копнееше с цялото си сърце и душа, тази която в момента единствено искаше. И светна радост в широко отворените му очи. Но в следващия миг, радостта помръкна, защото тя беше всичко това, но беше и онази, която го пренебрегна заради друг мъж.
– Ти тук? – чу се да казва.
– Да, аз. Може ли да вляза?
Дали може ще го пита. Та той с часове е мечтал за това и си е представял как влиза в скромния му дом. С жест я въвежда в жилището си. Поканва я да седне, сам се настанява срещу нея и пита:
– Казвай, какво те води при мен?
– Няма да го увъртам, направо по същество:
– Ще може ли да пренощувам при тебе тази нощ?
Да, такава си я познаваше – пряма и откровена. Такава беше и когато му каза, че не изпитва никакви чувства към него и да не се надява на нищо повече от приятелство. Преглътна болката от думите й и прие приятелството, колкото и да му беше трудно да бъде само приятел с единствената жена, която толкова много харесваше.
– Защо, какво се е случило? – попита с тревога в гласа.
– Чувствам се много самотна и объркана…
– Самотна!? Нали си имаш любим?
– Имах – отвърна жената, приседна до него и склони глава на рамото му.
Това й действие го накара да се забрави в щастието си. От този миг на сетне всичко се разви неочаквано бързо и не се усетиха кога се намериха под завивките в леглото му. Не му остана време да я утешава и разпитва, защото изцяло се отдадоха на ласките си.
Така и осъмнаха, впити един в друг.
Когато тя си тръгна и затвори вратата на дома му след себе си той още не можеше да повярва, че всичко това се е случило. Но то не само се беше случило, но се и повтори, потрети. И още доста нощи оставаше при него. Въпреки радостта от това, че след дълго очакване вече я има в него се загнезди някакво смътно усещане за нещо подозрително в тази рязка промяна в поведението й. „Дали това не се дължи на обстоятелството, че толкова дълго време не искаше да ме допусне до себе си като мъж!? – питаше се той. В поведението на жените може да се открият винаги неясноти и колебания. Такава е природата им – изменчива.“
За тези неща си мислеше, когато тя си тръгваше от него, без обещания за нова среща. Но неизменно идваше. Струваше му се, че бяха щастливи. Поне за себе си беше сигурен, че е така.
Един ден неочаквано я видя в града сред минувачите и много се зарадва. Веднага тръгна към нея да й се обади. Тя все още не беше го забелязала. Преди да стигне до нея се появи нейна приятелка и двете тръгнаха за някъде. Беше на десетина крачки зад тях . Опитваше се в многолюдието да ги настигне. Когато приближи съвсем до тях, вече чуваше разговора им. Изненада се, когато разбра, че говореха за него.
– Защо го допусна до себе си? Как ще се отървеш после от него? – говореше приятелката.
– Нямах избор. Само на него можех да разчитам. Мислех, че съм бременна, защото не ми идваше цикълът.
Като чу това, сякаш студен душ го обля целия. Краката му се подкосиха. Не можеше да повярва, че нещата стоят по този начин.
– Ами, приятелят ти не се ли зарадва от това?
– Да се зарадва ли? Заплаши ме, че ако не махна детето, няма да ме погледне. Бях решила да задържа плода при всички обстоятелства и трябваше да се подсигуря. Но слава богу, всичко е наред. Оказа се, че все пак не съм бременна.
– И сега, какво?
– Ще опитам да се сближа отново с моя хубавец. По принцип той не е против това да имаме дете, но когато дойдел подходящият момент, защото сега градял кариерата си и предстоели важни промени в живота му. А аз се притеснявах много, защото знаеш, че абортите понякога имат фатални последствия. Не исках да рискувам.
– А сегашния?
– Не държа на него. Ще го зарежа.
„Значи това е била причината за благосклонността й към мен. Значи всичко е не въпрос на чувства, а на интереси и задкулисни сметчици. А аз глупакът толкова се зарадвах.“
В отчаянието си той беше изостанал назад и вече не чуваше ясно думите им. А и не му беше вече нужно. Каквото трябваше, го чу. Свърна в една странична улица, преди да са забелязали, че върви след тях.
Изведнъж се почувства толкова нещастен. Сред толкова много хора, се почувства сам и излишен. А градът от раз стана шумен, мръсен и неприветлив, претъпкан с толкова много излишни неща, измамно бляскави и привлекателни, пълен с измамници и сметкаджии, с мошеници и всякакви недоброжелатели. Настръхнал град, готов да смачка своите деца.
Прибра се и се заключи в стаята си. И не излезе няколко дни. Дори не се и хранеше. Нито тя го търсеше, нито той нея. Така измина доста време, преди случайно да се срещнат. Когато това стана тя каза:
– Трябва да ти кажа нещо.
Знаеше какво иска да му каже. Това сега беше нещото, което най-малко искаше да чуе. Не знаеше как точно да реагира и какво да каже. Чу се да отвръща:
– И аз.
И изненадан от самия себе си и зашлеви една плесница.
– Знаеш защо.
Обърна й гръб и бързо потъна сред тълпата, за да не го види никога повече.
.jpg)
Вълнообразно
Търсене
