Постинг
27.02.2013 06:33 -
ЦАРЕВИЦА ЗА ВАРЕНЕ - двадесет и първи урок
ЦАРЕВИЦА ЗА ВАРЕНЕ - двадесет и първи урок
След няколко дни чичо Богдан си дойде малко по-рано от работа и ми рече:
– Знаеш ли, че вече можем да си наберем царевица за варене? Обичаш ли?
– Обожавам я! Кога ще идем, чичо?
– Ами викай Димчо и да тръгваме.
Вървяхме боси, защото чичо Богдан каза, че било много полезно да ходиш бос. Най-напред стъпвах плахо и предпазливо, все гледах в краката си, много ми бодяха камъчетата и бучиците, но след време свикнах и дори ми стана приятно. Пепелта по коларския път пареше, нагрявана през целия ден от жаркото лятно слънце. Пътят се вряза пред нас в избуелите от двете му страни царевици. Докъдето достигаше погледът, виждаше се безбрежното море от царевица.
– Огромна нива, сякаш няма край – споделих впечатленията си аз.
– Не е случайно – рече чичо. – След пшеницата, царевицата е най-разпространеното културно житно растение. Зърната и царевичното брашно се употребяват за изхранване и угояване на селскостопанските животни. Царевичните стъбла пък се използват за фураж, силажирани или сухи.
– На какви вещества е богата царевицата? – пита Димчо.
– От зърната се получава нишесте, глюкоза, спирт, масло, а царевичното брашно се добавя и в хляба.
– Коя е родината на царевицата?
– Произхожда от Америка, където е отглеждана от най-дълбока древност.
– Виж, чичо, в този парцел колко висока е станала! Дори и ти да вдигнеш ръце, няма да стигнеш върховете й.
– Това е нищо. Когато се напоява редовно, може да достигне до 2 – 3 метра височина. На върха на стъблото се образуват мъжките цветове в голяма метллица, а женските са събрани в съцветие – кочани, прикрепени по 2 – 3 към средата на стъблото и обгърнати с широки обвивни листа. От върха на кочана се подава двуделно близалце, „коса“ или „свила“, както още го наричат.
– Как става опрашването?
– Кръстосано чрез вятъра. След оплождането многото завързи се превръщат постепено в зърна, разположени в надлъжни редове върху кочана.
– Има ли различни сортове царевица? – попитах.
– При обикновения сорт „твърда царевица“, от която след малко ще неберем, зърната са гладки и заоблени. При сорта „конски зъб“, зърната са по-сплескани и с трапчинка отпред. Има и други сортове от които съм сигурен, че познавате поне един.
– Кой е той, чичо? Не се сещаме.
– Пукливата царевица, от която стават пуканките.
– Вярно бе – плесна се по челото Димчо.
– Има захарна и многокочанна царевица, която е ранозрейнна и образува от 4 до 7 кочана на едно стъбло.
– До седем!? – учудва се Димчо. – Това е невероятно! Не съм виждал такава.
– Тук не сеем от нея. Царевицата е топлолюбиво растение. Семената й покълват при температура на почвата над 10 градуса. Младите растения се увреждат от пролетни слани.
– Издържлива ли е на суша?
– Да. Тя има силно развита коренова система, но дава високи добиви при добра почвена влага.
– Върху какви почви най-добре вирее? – попитах.
– Върху богати черноземни и наносни почви.
– Какви грижи изисква отглеждането й?
– Сее се обикновено през април, щом почвата се затопли. Засява се на дълбочина 8 – 10 сантиметра в редове с широки междуредия. За посев се използват подбрани семена от средната част на най-едрите и здрави кочани. Сее се на площи които предната година са били засети с пшеница или бобови растения. Прави се есенна дълбока оран и се тори с оборски и минерален тор, дървесна пепел и суперфосфат. До засяването се култивира.
– След поникването на растенията какво се прави?
– Като израстнат 12 – 15 сантиметра се окопават за пръв път и се разреждат. по-късно се окопават още два пъти, като при третата копан слабо се загърлят. Когато започне изметляването, растенията се нуждаят от много вода и е добре да се напояват. Прибира се през есента след узряването й.
– Какви добиви се получават от нея?
– По един тон царевично зърно от декар. В някои страни са получени до тон и половина. От фуража се достига до десет тона зелена маса от декар. Ето, стигнахме до нашия парцел. Влизайте да напълним чантите. Избирайте по-едрите кочани, които са с по-охранено зърно.
На връщане от нивата седнахме на камъните край пътя да си починем. От тях лъхаше топлина. По този пред мен пропълзя малко гущерче. Загледах се с интерес в него. Чичо Богдан се изправи до мен и заговори:
– Стенен гушер, клас влечуги, разред гущери. Среща се в слънчево време по открити припекливи места, по камъни и дървета. Той живее в дупки на гризачи, под корените на дърветата и храстите. Там се прибира за спане, при лошо време и опасност.
– Кои са неговите неприятели? – интересува се Димчо.
– Змии, птици, бозайници. Хванат ли го за опашката, чрез силно извиване на тялото той я откъсва. След известно време израства нова. По външен вид на тялото си гущерът прилича на опашатите земноводни, движенията му обаче са много по-бързи и ловки. Движи се чрез змиевидно извиване на тялото и опашката, която е почти два пъти по-дълга от тялото. Има две двойки петопръсти крайници.
– Виждам, че пръстите му завършват с остри нокътчета – отбелязвам аз.
– Да и те улесняват движенията. При движение гущерът влачи тялото си, откъдето идва и названието влечуго. Тялото му не се наранява, понеже е покрито с рогови люспи. Роговите люспи са приспособления във връзка със сухоземния начин на живот. Главата и гръбначният му стълб са по-подвижни от тези на земноводните. Има ясно обособена шия, която му позволява да движи главата си нагоре, надолу и в страни, и да вижда плячката и неприятелите си. Очите му имат два клепача и мигателна ципа. С тях той вижда предмети от различно разстояние. Зрението му е по-добре развито от това на земноводните.
Наведох се, за да видя по-добре очите на стенния гущер, но той се уплаши и бързо пропълзя под камъка. чичо Богдан продължава да разказва:
– Слухът му също е по-добре развит от този на земноводните – има външно и вътрешно ухо. Механични дразнения възприема чрез малки осезателни телца, разположени на роговите люспи. Кожата обаче е суха и осезанието му е слабо развито. Опипва предметите с раздвоения си език.
– С какво се храни? – пита Димчо.
– С бръмбари, скакалци, мухи, малки пеперуди. Хваща плячката с отворената си уста и я гълта цяла. по челюстите има много зъби, които задържат храната.
– Полезно животно ли е той?
– Да, понеже унищожава вредни насекоми. Температурата на тялото му е непостоянна, като у земноводните. В топли слънчеви дни гущерът е много подвижен, а в хладни и в дъждовно време не напуска дупката си. През есента е бавноподвижен, а през зимата заспива зимен сън.
– Къде зимува?
– Заровен в лятната си дупка или в пукнатини.
– Как се разножава?
– Женската снася през пролетта 5 – 12 бели яйца, обвити в кожеста обвивка, която ги предпазва от изсъхване. Развитието на зародиша става под действието на слънчевата топлина и запасната храна в яйцето. Излюпват се малки гущерчета, които са напълно развити и започват да си търсят веднага храна. Те се събличат същата година в края на есента.
– Възрастните събличат ли се? – попитах аз.
– Няколко пъти, през лятото.
– Има ли и други видове гущери, чичо?
– Известни са над 2 000 вида.
– Толкова ли много?
– Да и са разпространени по цялото земно кълбо.
– А у нас, най-често кой освен стенният гущер се среща?
– Зеленият. Той е най-големият по нашите места. достига до 30 сантиметра дължина. Среща се в места обрасли в храсталаци. Има яркозелена украса, а на главата – синя. Брани се, като се стреми да ухапе нападателя.
– Опасно ли е ухапването му? – питам.
– Не.
Гущерчето пак изпълзя на камъка, но не се остави дълго да го разглеждаме, пъргаво пропълзя по заобления връх на камъка и потъна в една дълбока пукнатина в него.
– Е, достатъчно, момчета. Да вървим, че не остана време да сварим царевицата.
Напомнянето за за вкусната царевица ни изправи веднага на крака и прогони от главите ни мислите за гущерите. Ние зашляпахме с боси пети в топлата още пепел след чичо Богдан. Той си затананика някаква непозната за нас песничка със зареян в залязващото слънце поглед.
След няколко дни чичо Богдан си дойде малко по-рано от работа и ми рече:
– Знаеш ли, че вече можем да си наберем царевица за варене? Обичаш ли?
– Обожавам я! Кога ще идем, чичо?
– Ами викай Димчо и да тръгваме.
Вървяхме боси, защото чичо Богдан каза, че било много полезно да ходиш бос. Най-напред стъпвах плахо и предпазливо, все гледах в краката си, много ми бодяха камъчетата и бучиците, но след време свикнах и дори ми стана приятно. Пепелта по коларския път пареше, нагрявана през целия ден от жаркото лятно слънце. Пътят се вряза пред нас в избуелите от двете му страни царевици. Докъдето достигаше погледът, виждаше се безбрежното море от царевица.
– Огромна нива, сякаш няма край – споделих впечатленията си аз.
– Не е случайно – рече чичо. – След пшеницата, царевицата е най-разпространеното културно житно растение. Зърната и царевичното брашно се употребяват за изхранване и угояване на селскостопанските животни. Царевичните стъбла пък се използват за фураж, силажирани или сухи.
– На какви вещества е богата царевицата? – пита Димчо.
– От зърната се получава нишесте, глюкоза, спирт, масло, а царевичното брашно се добавя и в хляба.
– Коя е родината на царевицата?
– Произхожда от Америка, където е отглеждана от най-дълбока древност.
– Виж, чичо, в този парцел колко висока е станала! Дори и ти да вдигнеш ръце, няма да стигнеш върховете й.
– Това е нищо. Когато се напоява редовно, може да достигне до 2 – 3 метра височина. На върха на стъблото се образуват мъжките цветове в голяма метллица, а женските са събрани в съцветие – кочани, прикрепени по 2 – 3 към средата на стъблото и обгърнати с широки обвивни листа. От върха на кочана се подава двуделно близалце, „коса“ или „свила“, както още го наричат.
– Как става опрашването?
– Кръстосано чрез вятъра. След оплождането многото завързи се превръщат постепено в зърна, разположени в надлъжни редове върху кочана.
– Има ли различни сортове царевица? – попитах.
– При обикновения сорт „твърда царевица“, от която след малко ще неберем, зърната са гладки и заоблени. При сорта „конски зъб“, зърната са по-сплескани и с трапчинка отпред. Има и други сортове от които съм сигурен, че познавате поне един.
– Кой е той, чичо? Не се сещаме.
– Пукливата царевица, от която стават пуканките.
– Вярно бе – плесна се по челото Димчо.
– Има захарна и многокочанна царевица, която е ранозрейнна и образува от 4 до 7 кочана на едно стъбло.
– До седем!? – учудва се Димчо. – Това е невероятно! Не съм виждал такава.
– Тук не сеем от нея. Царевицата е топлолюбиво растение. Семената й покълват при температура на почвата над 10 градуса. Младите растения се увреждат от пролетни слани.
– Издържлива ли е на суша?
– Да. Тя има силно развита коренова система, но дава високи добиви при добра почвена влага.
– Върху какви почви най-добре вирее? – попитах.
– Върху богати черноземни и наносни почви.
– Какви грижи изисква отглеждането й?
– Сее се обикновено през април, щом почвата се затопли. Засява се на дълбочина 8 – 10 сантиметра в редове с широки междуредия. За посев се използват подбрани семена от средната част на най-едрите и здрави кочани. Сее се на площи които предната година са били засети с пшеница или бобови растения. Прави се есенна дълбока оран и се тори с оборски и минерален тор, дървесна пепел и суперфосфат. До засяването се култивира.
– След поникването на растенията какво се прави?
– Като израстнат 12 – 15 сантиметра се окопават за пръв път и се разреждат. по-късно се окопават още два пъти, като при третата копан слабо се загърлят. Когато започне изметляването, растенията се нуждаят от много вода и е добре да се напояват. Прибира се през есента след узряването й.
– Какви добиви се получават от нея?
– По един тон царевично зърно от декар. В някои страни са получени до тон и половина. От фуража се достига до десет тона зелена маса от декар. Ето, стигнахме до нашия парцел. Влизайте да напълним чантите. Избирайте по-едрите кочани, които са с по-охранено зърно.
На връщане от нивата седнахме на камъните край пътя да си починем. От тях лъхаше топлина. По този пред мен пропълзя малко гущерче. Загледах се с интерес в него. Чичо Богдан се изправи до мен и заговори:
– Стенен гушер, клас влечуги, разред гущери. Среща се в слънчево време по открити припекливи места, по камъни и дървета. Той живее в дупки на гризачи, под корените на дърветата и храстите. Там се прибира за спане, при лошо време и опасност.
– Кои са неговите неприятели? – интересува се Димчо.
– Змии, птици, бозайници. Хванат ли го за опашката, чрез силно извиване на тялото той я откъсва. След известно време израства нова. По външен вид на тялото си гущерът прилича на опашатите земноводни, движенията му обаче са много по-бързи и ловки. Движи се чрез змиевидно извиване на тялото и опашката, която е почти два пъти по-дълга от тялото. Има две двойки петопръсти крайници.
– Виждам, че пръстите му завършват с остри нокътчета – отбелязвам аз.
– Да и те улесняват движенията. При движение гущерът влачи тялото си, откъдето идва и названието влечуго. Тялото му не се наранява, понеже е покрито с рогови люспи. Роговите люспи са приспособления във връзка със сухоземния начин на живот. Главата и гръбначният му стълб са по-подвижни от тези на земноводните. Има ясно обособена шия, която му позволява да движи главата си нагоре, надолу и в страни, и да вижда плячката и неприятелите си. Очите му имат два клепача и мигателна ципа. С тях той вижда предмети от различно разстояние. Зрението му е по-добре развито от това на земноводните.
Наведох се, за да видя по-добре очите на стенния гущер, но той се уплаши и бързо пропълзя под камъка. чичо Богдан продължава да разказва:
– Слухът му също е по-добре развит от този на земноводните – има външно и вътрешно ухо. Механични дразнения възприема чрез малки осезателни телца, разположени на роговите люспи. Кожата обаче е суха и осезанието му е слабо развито. Опипва предметите с раздвоения си език.
– С какво се храни? – пита Димчо.
– С бръмбари, скакалци, мухи, малки пеперуди. Хваща плячката с отворената си уста и я гълта цяла. по челюстите има много зъби, които задържат храната.
– Полезно животно ли е той?
– Да, понеже унищожава вредни насекоми. Температурата на тялото му е непостоянна, като у земноводните. В топли слънчеви дни гущерът е много подвижен, а в хладни и в дъждовно време не напуска дупката си. През есента е бавноподвижен, а през зимата заспива зимен сън.
– Къде зимува?
– Заровен в лятната си дупка или в пукнатини.
– Как се разножава?
– Женската снася през пролетта 5 – 12 бели яйца, обвити в кожеста обвивка, която ги предпазва от изсъхване. Развитието на зародиша става под действието на слънчевата топлина и запасната храна в яйцето. Излюпват се малки гущерчета, които са напълно развити и започват да си търсят веднага храна. Те се събличат същата година в края на есента.
– Възрастните събличат ли се? – попитах аз.
– Няколко пъти, през лятото.
– Има ли и други видове гущери, чичо?
– Известни са над 2 000 вида.
– Толкова ли много?
– Да и са разпространени по цялото земно кълбо.
– А у нас, най-често кой освен стенният гущер се среща?
– Зеленият. Той е най-големият по нашите места. достига до 30 сантиметра дължина. Среща се в места обрасли в храсталаци. Има яркозелена украса, а на главата – синя. Брани се, като се стреми да ухапе нападателя.
– Опасно ли е ухапването му? – питам.
– Не.
Гущерчето пак изпълзя на камъка, но не се остави дълго да го разглеждаме, пъргаво пропълзя по заобления връх на камъка и потъна в една дълбока пукнатина в него.
– Е, достатъчно, момчета. Да вървим, че не остана време да сварим царевицата.
Напомнянето за за вкусната царевица ни изправи веднага на крака и прогони от главите ни мислите за гущерите. Ние зашляпахме с боси пети в топлата още пепел след чичо Богдан. Той си затананика някаква непозната за нас песничка със зареян в залязващото слънце поглед.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
