КАМШИКЪТ

     Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една от стените обаче видях да виси окачен стар камшик, несъвместяващ се с нищо друго от обстановката. Учудих се, че го държи на толкова видно място, при отличията, спечелени от различни конкурси. Мислех да го попитам за това, но той нямаше търпение да чуя творбите му и веднага засвири на пианото. Свиреше вдъхновено, с много любов и с невероятна лекота. Произведението беше прекрасно, но аз така и не успях да се насладя, защото не ми се отдаде да се съсредоточа в музиката. Мисълта и погледа ми бяха насочени в този загадъчен стар камшик. Явно, че той имаше някакво особено значение за моя домакин.
     Когато отзвучаха последните акорди на пианото, той ме погледна в очите въпросително - очакваше да кажа дали музиката ми харесва.
     -    Ще ме извиниш за откровеността, - казах аз - през цялото време гледах онзи стар камшик на стената и се питах с какво ли е заслужил вниманието ти, та си го поставил при отличията си?
Композиторът се позасмя и рече:
     -    Спомен ми е от дядо. Той е бил известен за времето си музикант. Ще ти разкажа историята на камшика, тя е кратка.
     Семейството на дядо ми било много бедно. Но баща му видял, че момчето притежава музикални заложби и решил да го изпрати в града да учи при някой от големите музиканти там. Имал си такава мечта, човекът. За да разпали жаждата на момчето към музиката, разказвал му за въображаеми предстоящи успехи на концертния подиум. Окрилял той надеждите на младата душа за голям успех, описвал му подробно какви награди ще получи, какви отличия, много пари и любовта и уважението на хората. При всички тези успехи, предричал, че синът ще заживее богато и някой ден ще се върнат в родното село със собствени коне. След като събрал с много лишения нужните пари, един ден го повел към града. Щом стигнали в покрайнините и седнали да обядват в сянката на едно дърво, бащата забелязал, че момчето е сложило в багажа една празна торба. Попитал го защо му е тя.
     -    Ами в нея ще слагам наградите и парите, които ще спечеля с музиката си отвърнало момчето.
     Бащата се изумил от отговора му. Значи желанието в сърцето на сина било подплатено с непоколебима вяра.
     -    Само така. Повярвай ми, че този ден няма да е толкова далече, ако много се стараеш и се трудиш. Тогава торбичката ти бързо ще се напълни.
"Където има такава вяра, успехът няма да закъснее - помислил си бедният човек. - Излиза, че неговата вяра е по-голяма от моята, щом не се сетих за какво е взел торбата. Добър урок ми даваш, синко."Затова, като минали през пазара, спрял пред една сергия и започнал да избира камшик.
     -    Защо ти е камшик, тате, като нямаме коне?
      -   Един ден ще имаме. Нали затова те водя тук. Като се прочуеш, като спечелиш, един ден ще се приберем в селото с наши, собствени коне.
Така и бащата илюстрирал и подплатил вярата си в успеха.
     Минало време. Разказите на бащата, започнали да се превръщат в истина. Станало така, че те наистина един ден се прибрали в родния дом със собствени коне. Дядо станал известен музикант и забогатял. А с камшика не се разделил до края на живота си. На смъртния си одър, дядо ми го завеща, като най-скъпа семейна реликва, която символизира вярата в успеха.
     Композиторът замълча. Някаква мека тъга се изписа на лицето му при спомена за дядо му. Той повдигна рамене, усмихна се и тихо каза:
     -    Затова камшикът има такова значение за мене.
     -    Силно съм впечатлен от тази интересна история - рекох аз. - Сега разбирам, че с право заема видното си място. Можеш вече да ме изсвириш другата си музикална творба. Ще съм в състояние да се съсредоточа, след като задоволи любопитството ми. Дори камшикът ще ми помогне за това.
     - Тогава, слушай - отвърна маестрото и пръстите му се плъзнаха леко по белите клавиши на пианото.
     Под пъргавината им, музиката се лееше с чистотата и непосредствеността, с която се леят водите на буен планински поток. Беше истинско удоволствие да слушам забележителната творба на големия композитор и виртуоз на пианото. Насладата ми беше още по-голяма от това, че я слушах в неговия дом, там, където тя бе създадена. Слушах я загледан в закачения на стената камшик, впечатляващ със скромното си присъствие сред бляскавите отличия от конкурсите. И в този момент за мене той бе най-красив от всички вещи в стаята.
 

пълна с оптимизъм и вяра в едно сбъднато утре. С интерес прочетох.

страхотно