САМОТНАТА ВИЛА

     Една самотна вила на високото, стаена под върха, разчита почерка на облаците. В позлатата на слънцето, погалило я с ноемврийски лъч, тя се опитва да си припомни тъжните усмивки на всички залези, догорели пред погледа на прозорците й.
     Една самотна вила, подложила топлите си бузи на милувките на хладния вятър, в чието дихание долавям неравния пулс на зимата.
     А от начупената линия на далечния хоризонт избива светлинка - последната надежда на деня, допиващ своята искряща залезна напитка от чашата на бързотечното време.