УЗРЯХА ДЮЛИТЕ
Узряха дюлите.
    От жълтия им мъх

ЗА КНИГИТЕ
Тринадесети разговор с Ведрина
     Бях се събудил по-рано от обичайното. В ноемврийския ден се разсъмва по-късно, някъде по сипея ронлив на времето, денят се бавеше, не бързаше да ме споходи. Не ми се ставаше – в ста...

ЩЕ СЕ ОПИТАМЕ
Потъва слънцето
в размекнатата линия на хоризонта

ЗА ДА ГО СЛЕДВА
Старее тялото –
душата не.

НА ЕСЕНТА
ЗАПАЛЕНИЯТ ФАКЕЛ
Изригва цвят в лицето на небето.

ЕСЕН МОЯ
О, есен моя златна, ненагледна!
Очите в радост насълзяваш с цветовете си,

АКОРД ВЪЗТОРЖЕН
От слънцето
     или на есента от дългите ръкави

ЗА ГОВОРЕНЕТО И МЪЛЧАНИЕТО
Дванадесети разговор с Ведрина
      Красива и топла есенна утрин е. Съседката ми Невена е излязла на раздумка с моята съпруга. Аз наблюдавам през прозореца на стаята играта на светлината в пожълтелите листа н...

НЕЗНАЙНО НАКЪДЕ
Там на самия връх
самотен бук с криле запалени от залеза

В ТАКИВА МИГОВЕ
В минутите на безпричинната тъга
и на печал

САМО ТИШИНА
Затрупана от капещи листа
земята се смалява.