ВЪРХОВЕ
       Върховете са опрели гръб в гръб, за да се стоплят в хладния ден и да се почувстват по-силни и защитени от напора на пролетните бури. Облегнати един на друг на гърбовете си, върховете обядват и за нещо си гово­рят. От пръс...

ИДВАНЕТО НА ДЕНЯ
     Изгревното зарево запали утринното небе. Сенките на самотни дървета полегнаха по осветената от зарево­то гладка повърхност на ливадите в отсрещния хълм. Вятър-нестинар се спусна от високото и със зачервени пети наг...

КАМЪНИ
       Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с коя...

В ТИШИНАТА
        Вървя окъпан в тишина и просветлен. Наметнала най-новия си губер и засияла с младостта на зеленината, с диханието на новородените безброй листенца, гората поглъща шумовете на деня. Свежият й въздух успокоява изморенат...

СУХОТО ДЪРВО
                       То беше като другите дървета. Погалено от вятъ­ра, говорештревата. Бе дом за птиците, пристани­ще за сянката на облак. Разтворената му като чадър корона предпазваше беззащитните треви в пороите на дъж...

 
 

ВНЕЗАПНО
Внезапно октомврийското небе се свъси.
Мъгла пролази в междухълмията,

 

ВЕЧЕН
Дълбока самота.
Денят се гърчи в тежката й сянка.

                 
ВЪРХУ КАМЪКА
      Сядам върху камъка да си почина. Той се е откър­тил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на п...