СНИМКА ЗА СПОМЕН
        Полъхна хладен вятър. Тихата му въздишка отрони позлатени листа от върховете на дърветата. В едно с тях, по изпечената от лятото земя, затопурка весел орехов дъжд. Ореховата градушка се изсипа изневиделица, събу...

            В СИВАТА БЕЗМЪЛВНОСТ
        Една безмълвност сива ме гнети от много дни. Погълна тя света лъчист и в мокра тишина го грабва. Градът сега е нереален. Дърветата и къщите се търсят, пропити целите от влага. В прииждащия хлад н...

ЗИМА
 
Пак стана всичко само бяло.

       УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО
        Живее най-бедно старият художник от далечния квартал. Богатството му са картините и една голяма, разцъфнала в цветове палитра. На нея майсторът  прави живописните си магии с невероятно вдъхновение и с...

                 ХУДОЖНИКЪТ
        Художникът рисува слънцето със слънце на раменете. Сякаш бе слязъл от него в тревата. Той топи четките си в росата и размазва златните бои на есента в лицето на деня. Четките стърчат в ръката му като ...

ХУБАВИТЕ МИГОВЕ
        Те са разцъфналите храсти край алеята на сивите ни делници. Към тях сме често безхаберни, макар да впръскват най-хубавия аромат на дните по износените дрехи – оставяме ги като прочетен вестник или използван...

  В МАХ ОТ ЗВЕЗДА ДО ЗВЕЗДА
 
       Полумракът размазва над селото своите сенки и започват да чезнат дървета и къщи от лицето на смутения видим свят. А аз от друго сега съм смутен. Вървя към своя дом и се питам: „Какво ще сложа ...

   ХИМНЪТ НА ЖИВОТА
        Събуденият глас на кукувицата ечи. Издига се до облаците чак и ги разпитва за безкрая. Дали му отговарят нещо те, не зная. Небесна синева над нас се спуска – песенна и ненапита, в която слънцето прохожд...

            ЛУННА НОЩ
       Ноемврийските тъжни дървета се повдигат на пръсти, протягат  ръце към звездите да ги стоплят. Но звездите далечни не топлят – измамен е техният блясък. Със звездния впряг от вихрушки, мълчаливата нощ н...

       МЪРТВА ДЪГА
        Есен. С толкова злато покриха земята щедрите стари дървета. Толкова злато внесоха те и в хазната на вятъра. Но с него може ли той да си купи адрес? Виж, земята искри засияла под топлия златен покров. А казват,...

     ЕСЕН 
       Есента идва с мокро и тъмно, с тежко и тъжно оловно небе. Идва с мокри баири от вятър обрулени, с прегорели, проядени от  сланите папрати по стръмните склонове на планината. Крайпътечните храсти кипят във вихрушки от ц...

    ПО СОБСТВЕН ВКУС
        Отново  зима е. Студено. И на Къпинчо пак е пусто. Заглъхва в тишината на вятъра най тъничката свирка. Безмълвна, пред мене се издига планината до небето – до ниското навъсено небе, покрито с облачна т...